2024
Традициите в производството на военни автомобили в Чехословакия датират още от началото на XX век, когато страната е част от Австро-Унгария. По време на Втората световна война местните концерни работят за Вермахта, a Škoda и Tatra разработват военни машини от всякакъв тип и предназначение, част от които остават само на експериментално ниво. Когато Чехословакия попада в съветската сфера на влияние обаче, инвестициите в подобни проекти са ограничени драстично. Пъстрото многообразие от модели и конструкции отстъпва на скромен набор от военни МПС, част от които в продължение на дълги години остават подвластни на предвоенните концепции.
Освен всичко останало, след 1947 г. Чехословакия е принудена да продава много повече автомобили на новите съюзници от Източния блок, докато нейните традиционно добри връзки със Запада стават много по-ограничени. Вносът на чешки автомобили в България е възстановен през 1950 г., след близо десетгодишно прекъсване. Тогава за първи път след войната на Пловдивския панаир са показани няколко нови модела на Tatra и Škoda. Скоро след това, заедно с ограничените партиди чешки автомобили, предназначени единствено за държавни ведомства, у нас започват да пристигат и малки количества военни машини. Сред тях са и първите командирски коли Škoda 1101Р.
Така нареченият “bojovy Tudor” (боен Tudor) на практика представлява командирска версия на цивилния седан Škoda 1101 Tudor и се произвежда основно за нуждите на Народната армия и Народната милиция на Чехословакия. За разлика от своите военни предшественици обаче, този модел остава далеч от армейските стандарти, с изключение на конвенционалния си военен дизайн.
Първият екземпляр напуска завода в Млада Болеслав на 22 декември 1947 г. (номер на двигателя 98907), като в периода 1948-1949 г. автомобилът носи обозначението 1101 VO, а втората серия, произвеждана от 1949 до 1951 г., е лансирана като 1101 Р. В техническо отношение двата варианта са напълно идентични. В чисто дизайнерски аспект обаче могат да се открият някои разлики, най-вече във вътрешността на купето. Когато през 1949 г. седанът Tudor 1101 е заменен от Tudor 1102, част от модернизираните детайли на интериора (включително и изцяло промененият волан) започват да се използват и при 1101 Р.
В периода 1948 – 1951 г. са изработени близо 4000 броя от двата варианта, което превръща командирския 1101 в търсен колекционерски автомобил, особено в страни като нашата, които са сред малкото привилегировани вносители.
През 1951 г. в България е създадена Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО), която наследява Народния съюз за спорт и техника. В продължение на дълги години ДОСО остава единствената у нас институция, упълномощена да провежда шофьорски курсове за частни лица. Първоначално се използват реквизирани след войната частни автомобили и камиони, но някъде около 1953 г. военното министерство предоставя за учебни цели и известно количество нови МПС, в това число и Škoda 1101 Р. По спомени на някои от тогавашните инструктори, част от тези коли са били оборудвани с двойно управление.
Засега няма точна информация, дали и в каква степен автомобилите Škoda 1101 Р са били използвани за нуждите на Българската народна армия, но през 50-те години те стават едни от най- популярните учебни коли, с каквито разполагат голяма част от секциите на ДОСО из цялата страна. Снимки на такива екземпляри все още могат да се видят в някои от старите броеве на вестник „Авто Мото“, както разбира се и в списание „За Родината“ – официален печатен орган на ДОСО, издаван след 1951 г.
Според непотвърдена информация, у нас са доставени около 100 броя, от които до днес са оцелели само няколко екземпляра в недобро състояние.