2024
Популярният семеен седан Škoda1000 MB, дебютирал точно преди 60 години, се смята за малко автомобилно чудо, което заводските инженери успяват да направят в трудните времена на реалния социализъм. За своето време това е кола, напълно съизмерима с най-добрите представители от еднолитровия клас, произвеждани в Европа, а в някои аспекти се представя дори по-добре от своите западни конкуренти.
Най-модерните елементи в конструкцията му са алуминиевият блок на двигателя и алуминиевата скоростна кутия, произведени с помощта на особено авангардния за онова време принцип на леене под налягане. Естествено, основната мисия на създателите на 1000 MB е да предложат модерна кола, както на клиентите в страната, така и на най-взискателните чуждестранни пазари. Ето защо търговският успех на Škoda 1000 МВне след дълго превзема и света на моторните спортове. Първите значими успехи на модела са в класовете A1 и A2, но златната ера започва през 1966 г., когато влизат в сила новите правила на FIA. Тогава категорията B3 (известна също като GT клас) е премахната и заменена с нов, по-малко строг клас B, група 5. Предимството за производителите е, че той позволява по-фундаментални преработки, които не се ограничават само с промени в окачването, скоростната кутия и кормилното управление, но също така дават възможност за промяна на работния обем на двигателя. Това позволява на автомобилите, пригодени за състезания да се превърнат в своеобразни тестови лаборатории, които са използвани за изпробване на всички технически иновации, включително по-големите четирицилиндрови прототипни двигатели. Въпреки това, първият 1000 MB B5, представен през 1966 г., все още използва еднолитров двигател с атмосферно пълнене, който благодарение на двойните карбуратори Jikov 32 SOPc новите разпределителни валове, специално разработения всмукателен колектор и по-големите всмукателни клапани, генерира максимална мощност от 75 к.с. при 6500 об/мин и максимален въртящ момент от 88 Нм при 5000 об/мин. С тези модификации първият състезателен вариант на 1000 MB B5 успява да ускори от място до 100 км/ч за 14,2 секунди. При достатъчно дълга права, той може да достигне 160 км/ч, както и да измине един километър за малко над 35 секунди.
През есента на 1967 г. от спортния отдел на Škoda излизат още няколко интересни версии на 1000 MB. В рамките на същата година екипажът на Вацлав Бобек старши и Мирослав Фусек се състезава с кола, чийто двигател е заимстван от състезателна Škoda от Формула 3 (тип 992). Той е базиран на сериен агрегат, но мощността му е увеличена до 90 к.с. при впечатляващите 8000 об/мин. Друга забележителна промяна е преместването на радиатора от двигателния отсек в предната част, където също е монтиран и маслен охладител. Другият състезателен прототип на 1000 MB B5, използван от Владимир Кърчек и Милан Жид е малко по-различен. Радиаторът и вентилаторът му остават отзад, но под предния капак са монтирани двойни маслени охладители. Четирицилиндровият двигател е настроен така, че да произвежда 85 к.с. при 8000 об/мин. и в шестчасовото състезание на пистата Бърно през 1967 г. той успява да победи два много по-мощни състезателни автомобила Tatra 603 T2 B5, оборудвани с двигател V8. Преди представянето на новите състезателни автомобили B6 с много по-големи прототипни двигатели, B5 постигат най-значимите си успехи през сезон 1968 г. Обемът на четирицилиндровите им двигатели е увеличен съответно до 1143 и 1150 куб. см, а при най-горещите си спецификации успяват да достигнат мощност от 97 к.с. при 7500 об./мин. Това става възможно, благодарение на по-високата степен на сгъстяване, модифицирания всмукателен колектор, новия изпускател, преработената глава и най-вече двойните карбуратори Weber. Какво повече може да иска човек от един еднолитров автомобил?
