2024
Днес системите за активна и пасивна безопасност са неизменна част от всеки съвременен автомобил, дори и най-евтиния. Разработката на подобни животоспасяващи патенти започва още от 20-те години на миналия век, а практическото им внедряване се усеща в масовата продукция през 40-те.
В повечето случаи тези иновации остават скрити за окото и по никакъв начин не нарушават общото впечатление от хармоничния дизайн или оформлението на интериора. През 50-те години обаче се появяват и някои наистина умопомрачаващи идеи, които се натрапват със своята почти истерична форма и безумни псевдо системи за безопасност. Някои от тях гарантират живота на пътниците с бронираната ниша под арматурното табло, в която всички могат да се мушнат непосредствено преди удара и за по-сигурно да се закрият със стоманена преграда. Това, разбира се, е въпрос на стотни от секундата, но както се казва: „най-бързият печели“… Други подобни разработки дават възможност на пътуващите да обърнат седалките си с гръб към движението точно преди фаталния сблъсък, и ако не да се спасят, поне да си спестят страшната гледка от неизбежната катастрофа.
Сред всички тези умотворения на необуздания автомобилен гений се откроява едно странно същество, наречено Sir-Vival (игра на думи с английското “survival’ – „оцеляване“), чийто външен вид наистина озадачава. То е изработено точно преди 65 години, през 1959 г., и се състои от независима предна част, в която се намира двигателят, и напълно обособена задна част, в която се разполагат пътниците и багажът. Двата сегмента са свързани с шарнирна ос и се предполага, че при челен удар предната част ще понесе цялата сила на сблъсъка и ще се откъсне от задната, запазвайки пътниците. Двете части на каросерията са допълнително обвити с тънки метални обръчи, закрепени върху гумени ударопоглъщащи уплътнения.
Компанията, отговорна за съществуването на този автомобил, е основана от Уолтър К. Джеръм в края на 50-те години в Уорчестър, щата Масачузетс. От лансираните по същото време рекламни листовки, съпътстващи демонстрациите на новия безопасен автомобил става ясно, че интериорът му е изцяло уплътнен с омекотяваща изолация.
Като изходна база за изработването на прототипа е използвана каросерия от Hudson, модел 1948 г., чиято задна част е запазена почти без промяна. За осигуряването на максимална видимост на шофьора, той е поставен по-високо от пътниците, в цилиндрична, остъклена кула. Тя от своя страна е снабдена с вертикално движеща се чистачка, и може да се спуска и издига на известно разстояние, а също така и да се върти на 360 градуса.
Използван е 6-цилиндров двигател от Ford, оборудван с двукамерен карбуратор Autolite, който развива мощност 170 к.с. при 4500 об/мин. Скоростната кутия е четиристепенна, механична, също от Ford, но се е предвиждало при евентуално серийно производство тя да бъде заменена с тристепенен автоматик Cruise-0-Matic.
Ексцентричният прототип е изработен само в един екземпляр и никога не достига до конвейера, но привлича огромни тълпи от любопитни посетители по време на няколко международни експозиции, включително и Световното изложение в Ню Йорк от 1964 г.
Понастоящем Sir Vival е част от колекцията на Едуард Муур от Белингтън, щата Масачузетс.
