МАРК КАПЕНЕР го нарича The Sleeper. Той е червен Lamborghini Gallardo, който изглежда съвсем обикновено. Толкова хрисимо, колкото би могло да изглежда едно Lamborghini. Капенер (52) е минавал с него границата от 350 км/ч. Но човек не може да го обвини, че не знае какво прави: мъжът е травматолог.
Днес докторът е на посещение в семейното селище Лунд в американския щат Невада. Северно от Лунд се намира пустинята. Както и западно и южно. На изток също има само пустиня. Капенер се намира на State Route 318, магистрала, която е с дължина 150 километра и води в посока юг.
Неговият Sleeper не е случаен: вариант Superleggera, с две турбини, 2000 к.с. Заради опита и автомобила си човекът се е регистрирал днес за участие само в „клас 160 км/ч“. Това означава, че ще се опита да се движи по магистралата към Хико със средна скорост 257 км/ч. Съществува и ограничение на скоростта, наблюдават го скрити радари. Ограничението е 290 км/ч. Бързо разбираме, че това тук не е обикновено състезание. Това тук е Silver State Classic Challenge.
Точно в родината на всички ограничения на скоростта ежегодно се провежда най-бързото състезание по нормални пътища в света. 90 мили, това са 145 километра. Тук американците поне за ден имат усещането за „германски аутобан“.
По принцип състезанието е изпитание за равномерност. Но спирането преди финала е забранено! Повечето участници избират да се включат в по-бавните състезателни класове. Те стартират от около 153 км/ч. В този клас стартират и туристи с коли под наем като Audi A6 (возят си и куфарите). В клас 241 км/ч през тази година участват 16 автомобила. Най-добрият е с време 13 хилядни от секундата от нормираното време. През 1988 г. се е състояло първото състезание по този път, което изглежда като от филм за надпревара с коли. Само направо, с няколко завоя при Нароус, дефиле в Дивия запад. На тези завои обаче също можете да карате с 200. По онова време в САЩ има общовалидно ограничение на скоростта от 88 км/ч. Това е отчайвало всеки притежател на спортен автомобил. Silver State Classic се превръща в отдушник за истинските потребности на тези коли. В днешно време ограничението по пустинната магистрала през 364 дни от годината е разумните 113 км/ч. Това обаче е смешно малко за някого, който кара Corvette. Или пък Challenger Hellcat. Или Porsche. Или BMW M.
Не бе лесно да получим разрешение за участие в тази надпревара по нормални пътища. Накрая бизнес нюхът на малкото градче Ели надделя – все пак хората се надяваха да има бум от туристи. С туристите не им се получи, тъй като 90 мили между Лунд и Хико бяха безмилостно заградени от нямащи чувство за хумор шерифи. Покрай отсечката е забранено за зрители – с изключение на 66-те постове покрай отсечката. Причините – за 29 години е имало пет смъртни случая. Причината за тях – спукани гуми.
Уикендът в пустинята започва. В петък ученици хвърлят сладки лакомства от участващите в състезанието автомобили. Цари празнична атмосфера. След това децата се прибират вкъщи, а в двора на местния салон се прави барбекю. Работещите там дами избират най-красивия автомобил – в случая това е Nissan GT-R.
Звездите на следващия ден са най-бързите: като репликата на Ford GT40 на тексасеца Джон Тимън (66). Той стартира в клас 273 км/ч, тъй като не би финиширал в по-горните: резервоарът му е прекалено малък за постоянно движение с пълна газ. Или внушителният Дейв Бауър (61) в адската си състезателна кола от NASCAR, която стартира в клас 290 км/ч. За да участваш в този клас, трябва да си стартирал в състезанието поне няколко години. „Мисля, че преди старта организаторите са стеснили пътя“, казва Бауър след финала. Междувременно той е вдигнал скорост 364 км/ч.
А накрая и онези двама възрастни мъже в Unlimited Class: Том Уолън със състезателен Corvette и Джоел Хениг (67) с Ford T-Bird от NASCAR. Е, Хениг отпадна заради повреда, а Уолън, в средата на 70-те си години, остана недоволен след финала въпреки средната скорост от 295 км/ч: „Corvette не теглеше добре.“ Добре че поне гумите издържаха…