Shell Eco Marathon 2019: в битката за лъжичка гориво


8
юли
2019

Да се движиш с краката напред не е много приятно. И не, скъпи приятели на черния хумор, не говоря за онзи момент, до който рано или късно всеки от нас ще стигне. А за управление на МПС от категория „прототипи“ в едно от най-предизвикателните екологични състезания на света – Shell Eco Marathon. Тази година AUTO BILD България беше медиен партньор на надпреварата за ученици и студенти от цял свят и освен че имахме възможност да бъдем на самото състезание, успяхме и да тестваме една от демомашините, за да добием представа как се чувстват самите участници.

На пръв поглед, всичко изглежда сравнително лесно: всеки от „болидите“ самоделки (макс. скорост – около 40 км/ч) се включва в няколко сесии от 11 обиколки на „Бруклендс“ (най-старата писта за моторспорт в света), разположена в близост до Лондон. След тези сесии специалистите на Shell правят измервания, за да разберат кой отбор ще измине най-голямо разстояние с най-малко енергия (за машините с ДВГ – колко км с литър гориво, за електрическите с батерии – колко км с кВтч, а за тези с горивна клетка – колко км с кубичен метър водород). Освен по типа задвижване, машините са разделени в две категории – „прототипи“ и „градски тип“. Първите се характеризират със значително по-голяма горивна ефективност и демонстрират какво значи нулево ниво на комфорт. В сравнение с прототипите, „градски тип“ са направо като Rolls-Royce – със седалки и волан!

Но ние обичаме предизвикателствата и затова се насочваме към един от демонстрационните прототипи, с който ще направим обиколка по трасето. Получавам гащеризон, одобрен от FIA, и с нежелание го обличам с оглед на 30-градусовата жега. А жегата си е жега – дори английската! Но няма как – в Shell гледат изключително сериозно на сигурността, в интерес на истината, повече от всяка друга компания, с която съм се сблъсквал в живота си. Найджъл, моят „рейсинг инженер“, започва да ми дава инструкции: „Reach 20 mph and then coast till 12 mph…” Изглежда лесно. Трудното тепърва предстои. За да се кача в моята „бегачка“, горната й част трябва да бъде демонтирана и поставена отстрани. След това влизам вътре и лягам, като главата ми е едва вдигната, за да виждам напред. Жестоко! Как никой не се е сетил да го направи да момента. Хем си караш, хем си лежиш!

Батерията, голяма приблизително колкото 2 кутии цигари, е разположена точно пред задното колело. Електромоторът с мощност 1500 W е в главината.

Минута по-късно обаче осъзнавам, че повод за радост няма. Потеглям и веднага разбирам, че до този момент не съм управлявал превозно средство с по-лоша видимост! Ясно защо организаторите задължават участниците да натискат клаксона продължително при изпреварване – въпреки задължителните странични огледала. Управлението се извърша с нещо като щурвал, а двата педала всъщност не са газ и спирачка, а предни и задни спирачки (дискови). „Газта“ бива контролирана ръчно с помощта на палец като при скоростите на велосипед. В опита си да открия траекторията на пистата тотално забравям стратегията за пестене на гориво, включваща ускорение (два пъти за километър) и пускане по инерция. A времето си тече – и макар и бавно, достигам до питстопа, където получавам сигнал да намаля скоростта. Така завърши най-бавната пистова обиколка в живота ми. Завърши със съчувствие и респект към младите пилоти (много от тях – дами), които трябва да „завъртат“ по цели 11 тура, затворени като в кувьоз на колела, за да отбележат възможно най-нисък разход. И за да се съревноват в състезание с една крайна цел – да направят нашата планета по-добро място за живот.

Още по темата

Card image cap
Honda започва производство на новия X-ADV

16
сеп.
2016

Honda Motor Europe обяви, че започва производството на новия модел мотоциклет, който ще бъде при дилърите за продажба през 2017 г.

Card image cap
VW заменя дизела с метан?

20
юни
2017

Германският производител обещава 1 млн. автомобила на природен газ и 2000 станции за метан до 2025 г.

Card image cap

В последния брой:

Архив >