2023
Винченцо Анджелино Джервазио е италиански военен, който пристига в Испания по време на Гражданската война и след време решава да остане там за постоянно. Първоначално отваря механична работилница в Нуез де Ебро, а през 1944 г. се премества в Сарагоса, където започва да ремонтира военни камиони. През 1945 г. създава фирмата Talleres Nápoles, специализирана в производството на кабини за камиони и автобусни каросерии, а в началото на 60-те години основава компанията Factorías Nápoles S.A. за производство на цели автобуси и камиони под марката Nazar.
През 1964 г. Джервазио напуска свята фирма, която впоследствие е преименувана на Fabricaciones Industriales, S.A. През 1966 г. тя е придобита от Barreiros и превърната във филиал за производството на трактори и специални превозни средства. След като си тръгва от Nazar, Винченцо Джервазио създава компанията Factorías ZANE, S.A. за производството на самоносещи автобусни каросерии, чиито пазарен успех е много голям.
В този период се появява Енрике Лопес Патау, бизнесмен от Барселона, който през 1961 г. получава лиценз за „производство на шасита и четириколесни превозни средства“. Той изработва два прототипа на леки aвтомобили, наречени Mustang – един микроавтомобил (1959-1961) и по-голям седан с четири врати (1964), оборудван с дизелов двигател. Поради недостиг на средства Патау решава да се свърже с Джервазио, и двамата създават нова фирма, наречена Sociedad Española de Automóviles Nacionales, S.A. (S.E.D.A.N.), за серийното производство на новата марка испански леки автомобили S.E.D.A.N. Mustang. Първият предсериен образец е представен през 1964 г., точно когато в САЩ дебютира Ford Mustang. Предвидено е през 1965 г. в Сарагоса да бъде построена фабрика с годишен капацитет от 5000 автомобила, но в крайна сметка са направени само 25 бройки (колкото позволява лицензът, получен от Патау през 1961 г.), като интересното в случая е, че основната част от тях са продадени в Аржентина.
До момента е известен само един екземпляр на S.E.D.A.N. Mustang, запазен в Испания в сравнително добро състояние. Стандартната за онази епоха триобемна каросерия на автомобила, която се отличава с прави (и донякъде груби) линии, лежи върху тръбно шаси, предното окачване е независимо, а задното е зависимо с листови пружини. Каросерията е с дължина 4,2 м, ширина 1610 м, височина 1510 м и собствено тегло 1510 кг. Двигателят е дизелов Perkins 4-99, с мощност 50 к.с., способни да изстрелят Mustang до 110 км/ч. Това е потвърдено още през 1964 г., скоро след премиерата на автомобила от списание Speed, което го оценява по следния начин: „Изключителен по отношение на стабилност и здравина. Забележителен като видимост, разход и комфорт. Добро окачване и каросерия. Несъвършенства в някои довършителни дейности”.
Списанието Motor Clásico тества същия екземпляр през 2011 г., като заключава, че „монтираният на Mustang small block на Perkins се справя добре. Неговите оскъдни 43 коня при по-малко от 4000 об/мин са напълно достатъчни, за да придвижат безпроблемно този автомобил с тегло над един тон. С балансирано превключване на четирите предавки и на равен терен, стрелката на скоростомера може да достигне до 120 км/ч (…) Ако се абстрахираме от липсата на пъргавина, той е удобен, управлението е малко тежко, но спирачките са напълно достатъчни”.
