2024
Решаването на всякакви автомобилни проблеми по по-творчески, нетрадиционен и дори артистичен начин е изкуство, което французите владеят най-добре от всички останали. Типичен пример за това е Citroën 2CV – поетично проста кола, създадена за селските пътища на Прованса, която е едновременно здрава и елегантна по неповторим начин. Ето защо нейният доста рядък вариант с двойно предаване, произвеждан между 1958 и 1971 година, първоначално е възприеман от мнозина като напълно излишно и ненужно усложнение…
Безумната идея за добавяне на още две задвижващи колела точно на този автомобил на пръв поглед изглежда безсмислена, но французите често виждат нещата по малко по-различен начин. Това вродено свободомислие може би се дължи на факта, че Франция много рано развива силно независима автомобилна индустрия, която следва свой собствен и неповторим еволюционен път. В някои случаи резултатите са прекалено ориентирани към бъдещето, а понякога са просто странни. Това нестандартно мислене е приложено с пълна сила и към конвенционалната концепция 4х4. При нея обикновено има само един двигател, който предава мощността към четирите колела чрез редуктор. Той може да действа и избирателно, само към единия или към двата моста, а също и да функционира като трансмисия с няколко допълнителни предавки. Въпреки че това е еговият общоприет и нормален начин на работа, той създава и някои усложнения, свързани с раздатъчната кутия, за която най-често се разчита да бъде доставена от външен производител.
Ако Citroën е планирал сериозно навлизане в сегмента на всъдеходните превозни средства в началото на 60-те години, може би инвестицията в конвенционална система за задвижване на четирите колела би имала смисъл. По онова време обаче леките автомобили в конфигурация 4×4 все още са голяма екзотика и предлагането им на цивилния пазар е рядкост. Ето защо Citroën подхожда доста алтернативно към реализирането на своя високопроходим проект и решава да го оборудва с два двигателя от по 12 к.с. Този логичен и целесъобразен подход се оказва и най-подходящият, въпреки че става дума за кола с толкова малки габарити. Двата двигателя действат напълно независимо, разполагат със собствен стартер с бутон и дросел и дори имат отделни резервоари за гориво. Когато работи само предният, Sahara функционира като конвенционален 2CV, а при включване на задния вече има задвижване и на четирите колела. Тази концепция притежава и едно допълнително предимство, тъй като ако единият мотор се повреди, може да се използва другият, което е от жизненонважно значение сред пясъците на афиканската пустия в бившите френски колонии.
Цената на Sahara е два пъти по-висока от тази на стандартния 2CV. До 1968 година са произведени общо 694 екземпляра, както и още един през 1971 г. Максималната скорост е 65 км/ч с един двигател и 105 км/ч, когато работят и двата.