2024
На 13 септември 1953 г. отделът за развитие на Horch в саксонския град Цвикау получава задание от Министерството на машиностроенето на ГДР за разработката на нов представителен автомобил. Първият опитен образец е подарен на тогавашния държавен ръководител на ГДР Валтер Улбрихт на 30 юни 1954 г. по случай рождения му ден, а предсерийното производство започва през 1956 г. в бившия автомобилен завод на Horch в Цвикау, в който по същото време вече се прави малолитражният автомобил Р70 (предшественик на Trabant).
Колата е наречена на името на разположената в близост едноименна писта Заксенринг и е представена като Horch P 240 Sachsenring на пролетния панаир в Лайпциг. През 1957 г. обаче поради възникналия по същото време спор за правата върху търговската марка името Horch отпада и автомобилът започва официално да се нарича Sachsenring. Довоенният символ “Н” (Horch) върху предния капак е заменен с добре познатата емблема с буквата “S” (Sachsenring), която стои и върху всички автомобили Trabant.
Заедно със стандартния седан, на базата на Sachsenring е изработена и малка серия парадни кабриолети с четири врати, използвани само за представителни цели, а от 1957 г. в каросерийната фирма VEB Fahrzeugwerke в град Хале се произвежда и комби версия. Тя се предлага само в цветова комбинация от синьо и бяло, като основната част от изработените екземпляри е предоставена за ползване на държавния телевизионен оператор на ГДР.
Технически и визуално шестцилиндровият Sachsenring отговаря на съвременните вкусове, като личното желание на Улбрихт е той да бъде поне толкова добър, колкото Mercedes-Benz 220. За постигането на тази цел е инвестирана колосалната сума от дванадесет милиона източногермански марки за разработка, машини, техническо оборудване и разширяване на производствената площ. Но огромните трудности при набавянето на материали, както и сложното за координиране и неефективно взаимодействие с доставчиците, възпрепятстват постигането на тази амбициозна цел. Прекалено ранната дата за представяне на автомобила, която трябва да съвпадне с рождения ден на Валтер Улбрихт през юни 1954 г., също оказва неблагоприятно въздействие на развойната дейност още от самото начало.
Одобрението за серийно производство е дадено едва през август 1956 г., въпреки че към този момент самият автомобил все още не е напълно готов. Купувачите бързо установяват незадоволителното качество, а Министерството на държавната сигурност, както и някои други институции, публично критикуват надеждността на Sachsenring и многобройните му дефекти. Годишното производство от 6000 автомобила за 1956 г. и 9000 за 1957 г., заложено по план през януари 1954 г., се оказва твърде нереалистично. Междувременно е наложена забрана за износ и инвестициите, необходими за разширяване на производствения капацитет, са драстично намалени.
В крайна сметка ръководството на ГДР е принудено да спре производството на P240, за да наложи много по-рентабилния внос на „Волга“ и „Чайка“. Другата основна причина за това решение е свързана с масовото производство на Trabant, за което е осигурен достатъчно голям капацитет след спирането от производство на Р240 през 1959 г.
Между 1956 и 1959 г. са направени само 1382 броя от този автомобил, като до днес са оцелели само единични екземпляри.
