2017
Виктор Мийтлънд е голям гадняр – и Аксел Фоули го разкрива много успешно. Направо съм влюбен в „Ченгето от Бевърли Хилс“ от 1983 г. От мизерния Детройт до палмите на най-тузарския квартал в Лос Анджелис: влизането в галерията, изхвърлянето от витрината, бананите в ауспуха, стрелбата в баровската къща… познавам лентата на близо 35 години по-добре от собствения си живот. И с нея са свързани два автомобила от детските ми мечти със звезда на „капака“: кабриолетът r107 и най-продаваната S-класа на всички времена – W126.
А сега тя стои пред мен: не, това не е колата от филма с Еди Мърфи – но въпреки това е много стойностна, защото е най-запазеният и най-автентичният представител на второто поколение на модела в България. Toзи 560 SEL има зад гърба си едва 52 000 километра – и те определено не са „горублянска фантазия“. Първият собственик купува колата, когато е на 67 – и я кара до 90-ата си година! Вместо да ми показва волана и педалите, сегашният притежател на S-класата я вдига нагоре с подемник (по-точно – интелигентна паркинг система за две коли една под друга) и ме кани да разгледам дъното на автомобила. Боже, та тук все още личат остатъците от хартиените лепенки, които доставчиците на отделните части са поставяли, както и монтажната боя по кормилните накрайници! Автомобилът никога не е мит отдолу – и е напускал гаража на първия си собственик в Швейцария само когато не вали! Трудно ми е да го повярвам… Още по-трудно ми е да възприема думите и на сегашния притежател на колата: „Изминал съм само 300-400 метра с нея и изобщо не смятам да я карам.“ Ценителят на класики, чието име ще запазим в тайна, пипа S-класата само с ръкавици – а аз едва дишам до колата и внимавам изключително много да не се допра до нея с нещо метално от облеклото си.
Колекционерът ме кани да усетя миризмата на кожения салон – не, новите автомобили не ухаят толкова истински. А интериорът е като изваден от началото на 90-те, когато е регистриран Benz-ът. Всъщност това става около година след официалното спиране на производството през 1991 г. – което прави лимузината още по-ценна. W126 определено има култов статус – но огромният брой произведени екземпляри държат цените на модела в разумни граници. Общо 818 036 са излезлите от заводите в Германия, Малайзия и ЮАР S-класи от второ поколение с неподвластната на времето дизайнерска линия на Бруно Сако. Броят им е горе-долу колкото на предшественика W116 (473 035) и наследника W140 (406 532), взети накуп.
В историята W126 остава като първия модел, предлаган серийно с въздушна възглавница за сигурност. С въздушни възглавници разполага и хидропневматичното окачване на нашия екземпляр, задвижван от топмоторизацията – 5,5-литров V8 (навремето от Mercedes са „преувеличавали“ доста по-скромно с моделните означения), който в зависимост от наличието или липсата на катализатор развива между 279 и 300 к.с. Осемте „гърла“ под предния капак са готови да се събудят при първото завъртане на контактния ключ: интелигентно зарядно устройство постоянно „обгрижва“ акумулатора и държи S-класата в пълна бойна готовност. Донякъде животът на този Mercedes-Benz ми напомня на живота на някоя от онези жени, чиято единствена задача е да запазят завинаги красотата си – като за целта спят до късно и прекарват деня си единствено в спорт и релаксиращи процедури. С една малка разлика – че този Benz годините ще го направят още по-красив и по-ценен.
