2024
Авиационният конструктор Едмунд Румплер (1872 – 1940), също както и една не малка част от инженерните колоси на Европа, е роден във Виена. През 1895 г. той завършва Висшия технически университет в града като инженер-механик, а две години по-късно постъпва на работа като инженер в чешкия вагонен завод в Неселдорф (от 1917 г. Копрживнице), където по същото време е създадено и автомобилно отделение.
През 1898 г. Румплер заминава за Берлин, където през август същата година започва работа като ръководител на проектантския отдел в автомобилната компания Algemeine Motorwagen Gesellschaft, а от януари 1900 г. заема същата длъжност в Daimler Motoren Gesellschaft.
През 1903 г. Едмунд Румплер е назначен за главен конструктор в небезизвестната автомобилна фабрика Adler, където създава първия в Германия четирицилиндров двигател, който предава движението към задните колела с кардан, вместо с широко разпространената по същото време верига.
След Adler амбициозният инженер прекарва две години в холандската компания Spyker, а през август 1906 г. се завръща в Берлин, където основава собствено конструкторско бюро. От тогава датира и неговият подчертан интерес към авиационните конструкции.
През октомври 1908 г. Румплер създава малка фабрика за производство на самолети. Като резултат от бързия успех в това ново начинание той се амбицира да започне производството на собствени авиационни двигатели. Именно негово дело е популярният от онази епоха 8-цилиндров двигател, наречен на митичния бог на ветровете Еол (Aeolus).
По време на Първата световна война Rumpler Flugzeugwerke изработва 3260 самолета (!), но след подписването на Версайския договор компанията е принудена да се раздели с това перспективно производство.
През 1921 г. в Берлин Румплер основава своята нова компания, наречена Rumpler Motoren Gesellschaft, а нейният първи продукт е така нареченият Tropfenauto (капковиден автомобил), който се превръща в сензация на автосалона в Берлин от 1921 г. При поглед отгоре се вижда, че неговата каросерия е оформена като капка (откъдето идва и прозвището на автомобила), така че въздушният поток да може да я „обтече“ най-безпрепятствено от двете страни без да създава завихряния накрая. Особен интерес от дизайнерска гледна точка предизвикват вградените фарове, разположени един над друг, както и плоските калници, близки по форма до самолетното крило. Скрити за окото остават и други не по-малко любопитни технически решения като оригиналната конструкция на шасито и монтираният отзад 6-цилиндров двигател, при който разположението на цилиндрите е два по два в три отделни блока.
Изглежда не само техническият елит оценява по достойнство неповторимото обаяние на високотехнологичното и остроумно конструирано капковидно возило. Германският кинорежисьор Фриц Ланг също смята, че автомобилът би могъл да придаде повече убедителност в неговата фантастична суперпродукция „Метрополис“ (1926 г.). Rumpler е почти единственият автомобил от подобен род , който успява да достигне до серийно производство. Стотината екземпляра, изработени в периода 1921 – 1927 г., се продават в две разновидности – стандартна и открита („торпедо“), а след 1924 г. се предлага и нова актуализирана каросерия, както и 4-цилиндров двигател с мощност 50 к.с. Въпреки всичко тогавашната цена от 17 000 райхс марки (приблизително равна на четири евтини опела) и ексцентричната му външност го превръщат в трудно продаваема стока и в крайна сметка единствените по-крупни купувачи се оказват таксиметровите служби в Берлин.
Интересно е да се отбележи, че още в началото на 20-те години лицензът за производството на подобни неконвенционални конструкции е откупен от компанията Benz, която обаче внедрява част от техническите решения на Румплер само при някои от състезателните си автомобили.
През 1979 г. един от малкото оцелели екземпляри на Rumpler Tropfenauto е тестван в аеродинамичния тунел на Volkswagen, където неговият коефициент на аеродинамично съпротивление достига забележително ниската и от сегашна гледна точка стойност от 0,28.
