2023
Създаденият от Bertone Fiat Ritmo е най-екзотичният като дизайн компактен автомобил в Европа през 1978 г., който не може да бъде сбъркан с нищо друго. Въпреки планираните големи успехи в този клас обаче, той не успява да привлече планирания брой клиенти именно поради своя неконвенционален външен вид. Като по-евтина алтернатива на много други автомобили в своя клас, предлагани от Ford и Renault, Ritmo се опитва да предизвика внимание и сред купувачите извън родната си Италия, но това също се оказва трудна задача. Друг е въпросът, че под странната повърхност няма нищо интересно, тъй като ходовата част в общи линии е идентична с тази на Fiat 128. Познатите от някои предходни модели бензинови двигатели с обем от 1,1 л (60 к.с.), 1,3 л (65 к.с.) и 1,5 л (75 к.с.) са разумно усъвършенствани и икономични, но са твърде неатрактивни, а и мощността им е недостатъчна за теглото и размерите на колата.

През 1980 г. е представен вариант, оборудван с 1714-кубиков дизелов двигател (55 к.с.) от Fiat 132. През следващата година гамата е допълнена и от Ritmo Super с множество малки промени и най-важното – с подобрени двигатели, чиято мощност е увеличена на 75 к.с. (1300 куб.см) и 85 к.с. (1500 куб.см). Пак през 1981 г. е създаден и първият спортен Ritmo 105TC с 1585-кубиков двигател от 105 к.с. с два горни разпределителни вала, а няколко месеца по-късно е представен и Ritmo Abarth 125TC. Той е оборудван със силно модифициран двигател от 105TC с работен обем 1995 куб.см и мощност 125 к.с., вентилирани предни дискове, нова скоростна кутия ZF, ревизирани настройки на окачването и подсилени компоненти.

От технологична гледна точка, най-интересният фрагмент от кариерата на Ritmo е начинът, по който се произвежда. В началото на 70-те години Fiat – един от пионерите на конвейерното производство, предприема амбициозната стъпка, превръщайки Ritmo в първата кола, която се сглобява почти изцяло от роботи. Така наречената система Robotgate прави производството по-евтино и по-бързо, но точно поради тази, а и по много други причини Ritmo си спечелва репутацията на автомобил с много ниско качество, слаба надеждност, крехка вътрешна облицовка и проблеми с електрониката. Преобладаващата част от произведените екземпляри са силно засегнати от преждевременна корозия, която се превръща в своеобразна „епидемия“, не само за италиански автоиндустрия от 70-те и 80-те години, но и за много други производители в Европа и САЩ. Към това могат да се добавят и някои механични проблеми, например много бързото износване на скоростната кутия, свързано с вибриране и стържене.

Тази неочаквано лоша реклама сериозно накърнява репутацията на Fiat в чужбина. Въпреки че автомобилът се продава добре в Италия, сериозните проблеми с ръждата и надеждността в крайна сметка принуждават фирмата да преустановши търговските си взаимоотношения със САЩ.
С направения през 1982 г. фейслифт стилът на Ritmo става много по-сдържан. Към гамата е добавена и версията 130 TC с 2.0-литров двигател, чиято максимална скорост достига 190 км/ч. Тя изглежда добре и има спортно излъчване, но все пак е доста далеч от спортния дух на Volkswagen Golf GTI.

Да правиш бизнес само с душа и сърце, вместо с разум, както добре знаем, е твърде често срещано явление в Италия, а и много от нас харесват този начин на мислене. В случая с Ritmo обаче, за съжаление са преплетени прекалено сложни фактори, които в крайна сметка не оправдават големите очаквания, възлагани на този симпатичен автомобил.