2024
Не е тайна, че американците никога не са си падали много по френските автомобили, което, разбира се, не значи че френската автоиндустрия е слабо представена отвъд Океана. Още в началото на 60-те години Renault реализира доста добри продажби на Dauphine, а десет години по-късно и на Renault 5, лансиран в САЩ като “Le Car”. Истината обаче е, че крайната цел на французите е много по-амбициозна, но за да се стигне до нейното успешно изпълнение, трябва да минат много години, както и да се намери надежден съюзник от американска страна. Този момент настъпва през 1979 г., когато пазарният дял на American Motors Corporation (AMC) се срива до критичните 2%, и силно задлъжнялата корпорация решава да се противопостави на инвазията от компактни автомобили, като се съюзи с авторитетен европейски партньор.
Така Renault става втората европейска фирма след Volkswagen, която започва да произвежда автомобили в САЩ. Първият модел на Renault, направен там, е наречен Alliance (силно американизирана версия на Renault 9), а продажбите му стартират на 22 септември 1982 г. чрез дилърската мрежа на American Motors. Тази кола е адаптирана към вкусовете на северноамериканските клиенти във всяко едно отношение, като промените във външния вид са направени под личното ръководство на тогавашния главен дизайнер на Renault Робер Опрон, а оформлението на интериора е поверено на шеф-дизайнера на American Motors Дик Тийг. Експертите, които имат възможността да я тестват, харесват интелигентната опаковка, просторното и добре обзаведено вътрешно пространство, напълно новите компютъризирани функции за управление, (които все още са изключение за този клас), качеството на изработката и френския финес. Скоро след своя дебют, компактният и икономичен европеец, печели престижното отличие Автомобил на годината на списание Motor Trend.
Предлагат се два базови модела – седан с четири врати, наречен Alliance, и хечбек с три или пет врати, наречен Encore (аналогичен на Renault 11), който дебютира през 1984 г., както и седан с две врати, какъвто няма в европейската гама на Renault.
В голяма страна като Съединените щати, където акцентът е върху по-масивните автомобили и пикапите, продажбата на почти 125 000 броя Alliance и Encore през моделната 1983 година, е нещо наистина респектиращо. През 1985 г. освен 1,4-литровия двигател, вече е наличен и много по-мощен 1721-кубиков двигател, който се предлага и с петстепенна механична трансмисия, освен с добре познатия тристепенен автоматик.
През 1985 г. е представен уникален кабриолет, базиран на седана с две врати, който е изцяло проектиран от стилистите на АМС, и се предлага с 1,7-литров двигател, петстепенна механична трансмисия и сервоуправление като част от стандартното оборудване. Най-достъпното изпълнение на кабриоверсията, обозначено с буквата “L”, е най-евтиният кабриолет на северноамериканския пазар и затова става много популярен като втора или трета кола в семейството.
В началото на моделната 1987 г., се появява най-спортната версия на кабриолета, наречена GTA. Тя е оборудвана с 2-литров двигател от серия F на Renault, който според американските спецификации развива мощност от 95 к.с. при 5250 об./мин. Характерна особеност за GTA са 15-инчовите алуминиеви джанти с 16 лъча. Страничните огледала са в цвета на каросерията, а капакът на багажника разполага с трета стоп светлина в корпуса. Окачването също е модифицирано, за да издигне модела на по-спортно ниво. През 1987 г. интериорът и арматурното табло също са подложени на различни промени, а новият спортен волан е аналогичен на този на Renault 5 GT Turbo. Между уредите е поставен и дигитален часовник, а в централната конзола се намират бутоните за управление на климатика (който тогава се предлага само като опция, заедно с круиз контрола).
През 1987 г. Chrysler купува American Motors и първата му задача е да спре производството на Alliance и Encore, за да няма вътрешна конкуренция с аналогичните малки модели на корпорацията. Така приключва изключително успешното производство на Renault в САЩ, като само за пет години в Уисконсин са произведени общо 623 573 автомобила. Последният от тях напуска фабриката в петък, 5 юни 1987 г.
