2023
Преди доста време Renault има славата на производител, който прави най-добрите рали автомобили. 70-те години на миналия век ще бъдат запомнени с хегемонията на Alpine A110, който е победител в първия световен рали шампион през 1973 г. През 80-те години щафетата е поета от Renault 5 Turbo, но по-късно се оказва, че след него Renault не може да предложи нищо, което да се конкурира с WRC машините от висок клас.
Renault 5 Turbo е състезателна версия на популярния миниавтомобил Renault 5, но както при повечето състезателни коли, така и тук, общото между тях е само названието. R5 Turbo има напълно различна концепция, със средно разположен двигател и задвижване на задните колела, докато обикновеният R5 е с преден двигател и задвижване на предните колела.

Идеята за създаване на автомобил, специално проектиран за рали, идва в края на 70-те години, когато Renault все още се опитва да противопостави своето предно задвижване на доказани състезателни автомобили с класическа компановка, като Fiat 131 Abarth и Ford Escort RS1800. Резултатите, разбира се, са слаби, което показва, че е назрял моментът за нещо ново.
Новият рали автомобил, чийто дизайн е дело на Bertone, е представен за първи път пред публика през януари 1980 г. на автомобилното изложение в Брюксел. Стандартната ходова част е изцяло модифицирана, като непосредствено зад гърба на пилота е поставен 1,4-литров двигател Cleon, оборудван със система за впръскване Bosch K-Jetronic и турбокомпресор Garrett AiResearch T3.

Максималната мощност на базовото изпълнение е 160 к.с., което е напълно достатъчно за кола със собствено тегло 970 кг, въпреки че различните състезателни версии се екипират и с много по-мощни двигатели от 180, 210 и дори 350 к.с., с какъвто разполага R5 Maxi Turbo от 1984 г. Задното окачване е от Renault Alpine A310 V6, докато 5-степенната ръчна трансмисия е от Renault 30 TX.
За нуждите на хомологацията в група N е направена серия от 400 автомобила, които са произведени във фабриката на Alpine в Диеп. След това е изработена втора серия, обозначена като Turbo 2, която се отличава с повече стандартни части, вместо компоненти от лека сплав, както е при първия вариант. Въпреки че Turbo 2 е по-евтин, той има почти същата динамика – максимална скорост от 200 км/ч и ускорение от 0 до 100 км/ч за 6,9 секунди.
За четири години от поточната линия слизат общо 3576 такива автомобила.
Спортният дебют на Renault 5 Turbo се увенчава със сензационен успех на рали Монте Карло през 1981 г. с пилот Жан Раньоти и навигатор Жан-Марк Андри.
Въпреки че сезон 1982 е доминиран от 4WD Audi Quattro и Валтер Рьорл в Opel Manta 400, Жан Раньоти все пак успява да спечели още една победа – на Корсика. Освен това събитие той участва само в Рали Кот д’Ивоар и се оттегля след инцидент, но победата на Корсика е достатъчна за 10-то място в класирането на шампионата.
През новия сезон Renault 5 Turbo се изправя срещу все повече автомобили с двойно задвижване от група B и единственият му шанс за успех се възлага на изключително квалифицираните пилоти. През 1983 г. на рали Монте Карло стартират четири такива автомобила, но най-доброто представяне е едва седмото място в генералното класиране. В този диапазон (между пето и осмо място) се движат най-добрите постижения на фирмените състезатели и през следващите години.

След поредица от фатални инциденти (в част от които участва и Renault 5 Turbo), през 1987 г. ФИА забранява всички бъдещи стартове на автомобилите от група B. По същото време фирменият отбор вече се изявява с Renault 11 Turbo (група A), но той е много далеч от високите изисквания на WRC.
Идейната концепция за компактно състезателно купе със средно разположен двигател е възродена за кратко през 2001 г. с Renault Clio V6, но така или иначе този автомобил не е използван в реални надпревари.