Първото поколение на Renault 5, създадено преди повече от половин век, все още е един от любимите автомобили за ценителите на марката, както и за много други хора, които несъмнено са били привлечени от неговото присъствие в градския трафик. В рамките на 22 години, двете поколения на модела са изработени в повече от девет милиона броя, което и до днес остава трудно достижим рекорд в световното автомобилостроене.
Въпреки това, вероятно не са много хората, които знаят, че освен хечбека с три и пет врати и седана, известен като Renault 7, както и Renault 5 Turbo с централно разположен двигател, има и още един вариант. След успешния дебют на легендарното рали за издръжливост Париж-Дакар през 1978 г., много хора във Франция са обхванати от така наречената „треска Дакар“. Ето защо, когато идва ред на второто издание на ралито, Кристиан дьо Леотар, способен автомобилен инженер и опитен специалист по преоборудване на серийни автомобили, решава да разработи версия на Renault 5 с трета ос зад стандартната задна, като каросерията е с три врати и със 70 сантиметра по-дълга. Той също така инсталира хидростатична система за задвижване на всички колела, каквато към онзи момент се среща основно в строителните машини и някои селскостопански превозни средства. За да се гарантира безотказното спиране във всеки един момент, и шестте колела са оборудвани с дискови спирачки. Собственото тегло се повишава от 800 до 980 килограма, което е много добро постижение.
Основната стилистична промяна на автомобила след удължаването е направена в задната част на каросерията, където линията на покрива се издига, осигурявайки достатъчно място за резервните части, необходими по време на ралито.
Въпреки това, при единствения си старт в Париж-Дакар през 1979 година, колата е принудена да се оттегли поради технически дефект и повечето хора остават с впечатлението, че след този провал е сложен край на целия проект. Вместо това обаче Кристиан дьо Леотар започва да получава запитвания от френската полиция, от пожарната и дори от планинските спасителни служби, които добре преценяват реалния потенциал на Renault 5 6х6 и неговите добри възможности за работа в трудни условия и на неравен терен. В резултат на това са създадени още няколко екземпляра, но никой не знае техния брой, както и този на оцелелите до днес.
Последното Renault 6х6 е създадено на базата на Renault 5 Turbo, като разположеният зад седалките турбодвигател задвижва задните два моста, докато под предния капак е монтиран двигател от Renault 5 Alpine с мощност 93 к.с., който задвижва само предните колела. Този уникат, боядисан в червено, преминава през ръцете на няколко собственика и в крайна сметка се озова в един злополучен гараж, който изгаря и така по-голямата част от колата е напълно унищожена. За щастие се намира друг френски колекционер, който е убеден, че такъв изключителен автомобил не бива да се бракува и с много усилия успява да го спаси и възстанови.
Днес между другото, дори и първата кола, създадена за Париж-Дакар преди 45 години, все още съществува и се намира в подземния гараж на MACM (Musée d’Art Classique de Mougins – Музей на класическите изкуства) в Мужен, Франция.
