2024
Този доста популярен във Франция, но абсолютно непознат за нас модел, е създаден от френската компания Sinpar (Société Industrielle de Production et d’Adaptation Rhodanienne или Индустриално дружество за производство и преработка на Рона). Тя е основана още през далечната 1946 година от Леон Деместер и първоначално се специализира в производството на лебедки и редуктори, както и в модифицирането на товарни шасита в конфигурация 4×4, 6×4 и 6х6. През първите 30 години от дейността си Sinpar е независима компания, която на практика работи за всички френски производители, докато през 1975 г. не става собственост на Renault.
Освен с преработката на камиони, Sinpar добива голяма популярност сред широката публика и със своите трансформации на леки автомобили Renault с двойно задвижване като военния Renault Goélette, Renault Rodéo, Renault Estafette, Renault 6 и Renault 12. В сравнително кратък период фирмата произвежда и версия на Renault 4 без покрив и врати, наречена „Plein air“.
Високата ефективност и качеството на трансформациите са доказани многократно и в реални условия. През декември 1975 година една комби версия на Renault 12 Gordini с двойно задвижване на Sinpar печели рали Кот д’Ивоар, а през следващите няколко години се класира на призови места в още няколко подобни маратона. През 1979 година Renault 4 Sinpar, управляван от братята Маро, стига до пето място на рали Париж-Дакар, а година по-късно заема трета позиция в същата престижна надпревара.
Първият модел на Renault 4 със задвижване на четирите колела е представен на автомобилния салон в Париж през октомври 1962 година с официално одобрение от страна на Renault. Това означава, че Renault поема отговорността за дистрибуцията и поддръжката на всички превозни средства, трансформирани от Sinpar.
В дните на следващото изложение през 1963 година е изградена специална рампа с наклон от 45%, на която няколко екземпляра на Sinpar R4 правят демонстрационни изкачвания и спускания без никакви затруднения. В резултат на това не след дълго френските журналисти обявяват, че тези автомобили са способни да се „катерят по дърветата“. В своята техническа документация обаче компанията Sinpar запазва известна скромност и обявява, че трансформираните версии на Renault могат да изкачват наклони от 25 до 30% на добра настилка и 20% на мокра настилка със спиране на наклон. Sinpar обаче предлага и опция за частично подобряване на тези характеристики, чрез преработка на тристепенната скоростна кутия.
Цената на една такава трансформация през 60-те години е 3988 франка, или близо две трети от цената на стандартно Renault 4, което тогава се продава за 6350 франка. Хората, които могат да си го позволят, не са много, и затова първите клиенти са основно държавни фирми и строителни компании.
Основната трансформация включва монтиране на три трансмисионни вала под шасито, за да се прехвърли движението от скоростната кутия към задния мост, монтиране на заден мост на мястото на резервоара за гориво (който е преместен на мястото на резервното колело след корекция на гърловината за пълнене), модификация на главините на задния мост, така че да могат да поемат полуоските, преработка на определени части (като защитния корпус на двигателя) и добавяне на различни усилващи елементи на шасито за фиксиране на трансмисионните валове и на защитния корпус на резервоара.
С течение на времето компанията Sinpar продължава да предлага подобрения на своя кит, който е съобразен с модификациите на Renault 4. Те включват цялостно адаптиране на конструкцията към новата скоростна кутия, която се появява през октомври 1967 г., модификация на задните оси за поставяне на два лагера вместо един, промяна на връзката между моста и трансмисията през 1968 г., модификация на контролните уреди и много други.
Производството на този успешен модел продължава повече от три десетилетия и приключва през 1993 година.
