2025
След края на Втората световна война фирмата Renault е национализирана и трябва да се откаже от престижните модели, а дълго отлаганото завръщане на Renault в полу-луксозния сегмент се случва едва през пролетта на 1975 г. с Renault 30.
Този модел обаче не се продава добре по различни причини, като проблемният двигател PRV (съвместна разработка на Peugeot, Renault и Volvo), безвкусния дизайнерски стил, съмнителния контрол на качеството, и най-вече заради отдавна изгубения имидж на Renault в този сегмент. Но фирмата не губи надежда и още през 1979 г. започва разработката на следващия си луксозен модел. В резултат на това се появява Renault 25, представен на автомобилното изложение в Париж през 1983 г., като продажбите му започват през пролетта на следващата година. Той се оборудва с базови 2-литрови бензинови и дизелови двигатели, а луксозните изпълнения получават двигател V6 – една от ключовите предпоставки за неговия успех. Достатъчно красноречив пример за това е, че всички продадени бройки на Renault 30 и неговата по-евтина версия Renault 20 взети заедно, са по-малко от тези на Renault 25.
В края на 1983 г., тогавашният президент Франсоа Митеран посещава фабриката на Heuliez в Западна Франция. По същото време известният производител на каросерии, който се е превърнал в доста важен играч на бутиковия автомобилен пазар, финализира собствена интерпретация на Renault 25 дълга база. Изглежда, че Митеран, който по това време използва само Renault 30, харесва този прототип и поръчва бронирана версия, която да бъде доставена в Елисейския дворец. Това бележи триумфалното завръщане на Renault като предпочитан превозвач на френския държавен глава. Дотогава най-често използваният автомобил от лидерите на Франция е Citroën, и едва в края на 70-те години президентът Жискар д’Естен разчупва догмата, предпочитайки да се вози на Peugeot 604 (както на стандартен модел, така и на брониран седан удължена база, произвеждан от Heuliez).
Междувременно Heuliez оборудва фабриката си с модерни и много скъпи съоръжения за фосфатиране и боядисване, както и с няколко нови самостоятелни монтажни линии, една от които е предназначена само за производството на Renault 25 Limousine. Renault дава зелена светлина на проекта, който би трябвало да се превърне в конкурентен аналог на създадената от Heuliez популярна лимузина, базирана на Peugeot 604. Фундаменталните разлики в дизайна между двата автомобила обаче са значителни. За преработката на 604 Heuliez просто удължава стандартен седан Peugeot, докато за Renault 25 Limousine автомобилът трябва да бъде напълно преработен. Каросерията се доставя от завода в Сандувил, разглобява се, удължава се, сглобява се отново върху форми за заваряване и след това преминава през поточната линия за по-нататъшна обработка.
Основният проблем с R25 Limousine е, че е прекалено скъп за това, което предлага. Версията, оборудвана с двигател V6 Turbo, струва над четири пъти повече от базовия 2-литров R25, и всичко това за 23 см допълнително място за краката отзад и никакво място за главата (ето защо и президент като Жак Ширак със своя ръст от 190 см определено се чувства по-комфортно в стария си Citroën CX Prestige). В малкия свят на луксозните лимузини се очаква малко повече ексклузивност за подобна цена.
Основните варианти, оборудвани с двигател V6, са 2,7-литров с директно впръскване и мощност 144 к.с., както и 2,5-литров турбо с мощност 182 к.с. и доста добро ускорение. В сравнение със Citroën CX Prestige с дълга база (произведен близо 22 700 пъти), луксозният удължен вариант на Renault 25 се оказва твърде скъп, твърде нисък и прекалено амбициозен, но неспособен да пресъздаде духа на гигантските осемцилиндрови модели на Renault от 30-те години. Със скромната си база, която е само малко по-дълга от стандартната, ограничената мощност и пластмасовото табло, той трудно може да мине за истински плутократичен автомобил от ранга на Mercedes-Benz 600.
До юни 1986 година са произведени само 806 екземпляра, като повече от 600 са продадени във Франция. Това е счетено за провал на маркетинговия отдел на Renault, от който се е очаквало да направи по-добра прогноза за интереса към подобен автомобил, особено на чуждестранните пазари.
