На 11 февруари 1955 г. държавната фирма Renault е оглавена от Пиер Драйфус. Позитивните резултати от епохата на неговото ръководство са многобройни, но и до днес се смята, че основната му заслуга е разработката на бестселъра Renault 16 – първия сериен фастбек в автомобилната история.
В края на 50-те години френският и голяма част от европейските пазари са покорени от впечатляващия DS на Citroën. Тогава ръководството на Renault решава да отвърне на удара със свой не по-малко атрактивен модел, чиято разработка върви под кодовото название Project 114. Оказва се обаче, че при евентуално серийно производство той няма да бъде нито достатъчно икономичен, нито достатъчно евтин, и през 1961 г. работата по него е преустановена. Тогава е предложен проектът 115, който не след дълго се превръща в основа за създаването на Renault 16. Дизайнер на първите прототипи е Гастон Хушѐ, който по-късно (в периода 1984 – 1987 г.) оглавява дизайнерския департамент на компанията.
До 1957 Renault утвърждава своята перспектива за автомобила: „Автомобилът вече не може да е само четири седалки и багажник. Той трябва да се разглежда като едно цяло.” През 1965 компанията създава Renault 4 – автомобил за динамичното общество. Иновативният хечбек е създаден за „семейства, привлечени от съвременното потребителско общество… вероятно и това на интелектуалците”, казват създателите му, главният изпълнителен директор Пиер Драйфус и човекът зад инженерния отдел, Ив Джордж.
Официалното представяне на модела пред френски и чуждестранни журналисти става на 4 януари 1965 г. в Кот д’Азур. По същото време около 500 автомобила са разпределени в дилърската мрежа, където е трябвало да бъдат демонстрирани пред клиентите.
До 1970 г. задните блок светлини на модела са по-малки, като мигачите са разположени от вътрешната им страна. Първоначално се предлагат два модела – Grand Luxe с цяла предна седалка, който се е продавал за 9900 френски франка, и Super, със самостоятелни предни седалки, предлаган на цена 10 650 френски франка. Арматурното табло е максимално опростено и на пръв поглед изглежда почти примитивно. То включва скоростомер, разграфен до 170 км/ч, уред за нивото на горивото, волтметър и няколко светлинни индикатора. Както при повечето модели на Renault, и тук липсва термометър, който в случая е заменен от комбиниран уред, показващ нивото на маслото и температурата на двигателя. Това положение остава почти непроменено чак до 1980 г., когато моделът е спрян от производство.
В края на 1965 г. Renault 16 е избран за “Автомобил на годината”, което до голяма степен допринася за неговото успешно налагане на пазара. До 31 август 1965 г. са продадени 15 000 автомобила, а през цялата 1966 г. още 92 000.
Стандартният двигател на Renault 16, който е обозначен като R1150, е с работен обем 1500 куб. см и достига максимална скорост от 143 км/ч при мощност от 55 к.с. Едно от интересните технически решения е разполагането на скоростната кутия пред цилиндровия блок, което допринася по-добро балансиране на тежесттта и едновременно с това освобождава допълнително място за краката на седящите отпред. Като цяло поведението на автомобила е съвсем прилично, но през 60-те години търсенето на по-мощни автомобили значително нараства, което от своя страна провокира създаването на модификацията TS, представена през 1968 г. чиято мощност нараства на 83 к.с., а максималната скорост вече достига 160 км/ч. Скоро след това дебютира и версията ТХ с 1,7-литров двигател и мощност 93 к.с., която се отличава с четири квадратни халогенни фара и спортен волан.
Renault 16 е многостранен талант, чиито способности по онова време могат да бъдат сравнени единствено с тези на комбитата. Renault 16 разполага със сгъваща се задна седалка (тип пейка), а пространството в интериора е структурирано около багажника и предлага множество конфигурации. В онези години седалките, които могат да се сгъват, препозиционират и дори демонтират, изглеждат почти като архитектурно чудо – и се адаптират прекрасно към нуждите на на следвоенното общество. Renault 16 е замислен така, че да отговори на всеки „сценарий“ за превоз на хора и багажа им – истинска революция при семейните автомобили.
До края на своята кариера през 1980 г., Renault 16 е произведен в повече от 1,8 милиона броя.
