2021
През първите години от своята кариера Renault 12 се радва не само на изключителна популярност и добри продажби, но получава и много положителни отзиви в западноевропейската преса. Макар че е типичен представител на средния клас, той е много по-просторен и комфортен в сравнение с повечето си конкуренти, отличава се с интересен и специфичен дизайн, много добри динамични показатели и изключително нисък разход на гориво. Производството му във Франция е преустановено през 1980 г., но в някои от останалите фирмени заводи по света, които се намират на четири континента, продължава чак до 2006 г. За този период Renault 12 е произведен в 2 865 079 броя.
Предисторията на модела започва през януари 1964 г., когато в дизайнерския център на Renault стартира разработката на така наречения Projet 117. Основните изисквания към инженерния екип са да бъде проектиран “Икономичен автомобил с проста конструкция, просторен интериор, голям багажник и компактен, но достатъчно мощен двигател. Той трябва да бъде достатъчно надежден за изискванията на чуждестранните пазари и достатъчно комфортен за средностатистичесия французин, както и да може лесно да се трансформира в различни модификации.” Това последно изискване е от ключово значение, тъй като след 1960 г., когато спира производството на Fregate (и неговата комби версия), всички леки автомобили на Renault са само с един тип каросерия – седан с четири врати без никакви други варианти (ако не се брои спортният Caravelle/Floride).
Дизайнът на Renault 12, особено в предната част, е подчинен до голяма степен на авангардната линия, въведена от Renault 16 в средата на 60-те години. В техническо отношение обаче той е по-различен от него, както и от другия фирмен модел с предно задвижване, който се произвежда по същото време – Renault 4. Основната част от двигателя е изнесена пред предния мост, докато при Renault 16 той се намира много по-близо до пътническото пространство, а скоростната кутия е поставена пред него (както при Citroën). При Renault 16 окачването е торсионно, а при Renault 12 е с винтови пружини. Това е и първият фирмен модел от среден клас, при който компановката с преден двигател и предно предаване вече върви в комплект със самоносеща монококова каросерия.
Renault 12 е представен за първи път пред публика през октомври 1969 г. на автосалона в Париж. Двигателите, които се вграждат в ранните модели, са с работен обем 1289 куб.см и представляват усъвършенствана версия на въведените през 1962 г. двигатели на Renault 8. Мощността е увеличена 60 к.с., а максималната скорост достига 145 км/ч.
За разлика от моделите 4 и 16, задното окачване на Renault 12 е зависимо, което е изтълкувано от някои специалисти като леко ретроградно решение, имайки предвид, че Renault (по разбираеми причини) започва да въвежда независимото задно окачване при почти всичките си леки автомобили още след края на войната. Факт е обаче, че зависимото окачване с винтови пружини с много дълъг ход, надлъжни носачи и две стабилизиращи щанги е много ефективна схема, която осигурява висок комфорт при дълго пътуване, независимо от настилката на пътя. Фирмените планове за разнообразяване на гамата на Renault 12 с различни варианти, като комби (или пикап и фургон, усвоени по-късно в Румъния с лицензния вариант Dacia 1300) също са в полза на подобно конструктивно решение.
През 1970 г. гамата е допълнена с два нови модела – комби, при което двигателят, оборудването и техническите параметри са напълно аналогични с версията седан, както и спортното изпълнение Gordini с изцяло нов двигател с алуминиев блок с работен обем 1565 куб.см. (с какъвто по същото време се предлага Renault 16 TS), оборудван с два двукамерни карбуратора Weber. Моделът се отличава с подсилен колянов вал, петстепенна скоростна кутия, вентилирани дискови спирачки на предните колела и стандартни дискови на задните, както и тунинговано окачване, съобразено с останалите параметри. Мощността му е увеличена до 125 к.с., а максималната скорост достига 185 км/ч. Renault 12 Gordini се произвежда до 1974 г., като за този период са направени общо 5188 броя (или два пъти по-малко от Renault 8 Gordini).
След 1975 г. цялата гама на Renault 12 вече се предлага с частично осъвременен дизайн, при който радиаторната решетка е с по-опростена и актуализирана форма, задните светлини стават чувствително по-големи, а арматурното табло и воланът са изцяло променени.
През 1978 г. Renault 12 е заменен от своя модерен наследник Renault 18, който до средата на 80-те години също остава единственият фирмен модел, предлаган в два варианта на каросерията – седан и комби. Интересът към Renault 12 обаче продължава да бъде все така висок и неговото производство е продължено още две години след дебюта на Renault 18.
Автомобилът на снимките – Renault 12 TL (представител на модернизираната версия на модела, произвеждана след 1975 г.) е част от колекцията на Пламен Стефанов, един от основателите и председател на автомобилния ретро-клуб в Ботевград.
