Ретро » RAV4: автомобил за удоволствие срещу стагнацията

RAV4: автомобил за удоволствие срещу стагнацията

1502
2022

В Германия през 1994 цари стагнация, безработицата е ударила 11 процента. Хората в тази държава са твърде уморени и твърде скъпи като трудов ресурс, а сега автомобил за удоволствие повежда парада на нов клас автомобили. С три врати Toyota RAV 4 е дълга колкото VW Polo и висока колкото обикновен всъдеход, но с перманентното си 4х4 предаване се кара като малък автомобил. Германският автомобилен бранш е смаян от успеха на Softroader-a и трябва да признае, че за пореден път е проспал откриването на нова ниша.

„It’s time to fight back”*, казва Йошио Ишизака (56), директор на Toyota за Европа, с лека усмивка на уста. Ние сме в Токио и от мъжа научаваме какво ни очаква в бъдеще. „До този момент не бяхме достатъчно агресивни. Време е да отвърнем на удара.” Решителният г-н Ишизака допълва: „Нашето мото днес е Gambaro (б.пр. “да постигнеш най-доброто”)”, т.е. японците запретват ръкави. Ръководителят конкретизира: “Още тази година на пазара ще излязат десет нови модела, които ще са по вкуса на европейските клиенти – с въздушни възглавници, ABS и имобилайзер.”

RAV 4 се управлява невероятно лесно и се държи на пътя много по-добре – защото няма носеща рама и твърди листови ресори, а самоносеща каросерия с независимо окачване отпред и отзад.

Тoyota, шампионът по износ на коли в световен план, трябва да побърза. Компанията, която държи 15% от международния пазар със 600 хил. автомобила, е изтощена (24% загуби от производството и 15% спад в износа за една година). Само в Европа броят на реализираните машини е паднал от 1,6 млн. (за 1992) на 918 000. Нещата не изглеждат добре. Gambaro.

Време е за RAV 4, eдин от очакваните нови модели. Той е толкова нов, че дори открива собствен клас – този на Softroader-ите, на перфектната комбинация между обикновен и високопроходим автомобил. Дали RAV 4 e пионер или просто не е нито риба, нито рак? Дали не е хермафродит, който не става за нищо? Може би се заблуждаваме…

Най-сладките момичета от 90-те карат RAV 4, който идва в Германия 1994-95. Той е автомобил за лек офроуд, без типичните за повечето всъдеходи слабости – постижение, с което никой прозводител тогава не е можел да се похвали.

Заблуждението е характерно за средата на 90-те – например за германците, които не преценяват добре своята сила. Те отдавна не са толкова добри колкото някога. Устоите на Германия са разклатени повече от всякога. Разходите за труд и други нужди са твърде високи, а работното време – прекалено късо. Процентът на безработицата е 11. Германците се оказват твърде скъпи и прекалено уморени, но въпреки това продължават да хвърчат в облаците.

Това се отнася най-вече за автомобилните производители. Те пропуснаха модата на евтините кабриолети, а по отношение на всъдеходите също си бяха заровили главата в пясъка. Ето защо изненадано клатят глава, наблюдавайки успехите на новото „бебче” на Toyota. Съкращението RAV означава Recreational Active Vehicle, а цифрата 4 – задвижването на всички колела. На кого му е нужно подобно нещо всъщност? Няма ли достатъчно 4х4 джипове? Да не говорим колко са по-малките и по-компактни автомобили с пълноприводно предаване… Никой нямал нужда от Softroader-a на цена от 32 000 марки – така си мислят германските автомобилостроители. Той бил поредният безсмислен продукт за пренебрежимо малка ниша.

Никой няма нужда и от «обличането» на Райхстага, което правят Кристо и Гатин Жан-Клод. Въпреки това постройката се превръща в ключово постижение на модерното изкуство и е посетена от милиони. Като говорим за милиони – 39 млн. е общият брой на регистрираните в Германия автомобили, а в целия свят те са над половин милиард. За всеки може да се намери подходящ, каква е тази RAV-жажда?

Както бързо става ясно, революционната Toyota чисто и просто въодушевява хората, както го прави и „облеченият” Райхстаг и както го правят Щефи Граф, която за шести път печели „Уимбълдън”; Борис Бекер, който става новият шампион на АТП, и Михаел Шумахер, който взима втората си световна титла. Всички тези постижения също не са нужни във никому. Но човек ги търси, защото му харесват и защото и модерното време се нуждае от идоли.

Сходна логика може да се търси и при случая с RAV 4. През 1995 автомобилът идва в Германия с четири врати, дължина горе-долу колкото тази на VW Golf и визия на джип лилипут, но достатъчно висок, за да се хареса на жените. Това, което липсва на Toyota-та, е офроуд-важността, от която никой не се нуждае и която само пречи в градската джунгла. Няма ги „натоварващите” превключватели за 4х4-задвижването, блокажите на диференциалите – има само перманентно задвижване на всички колела. И точка. То е постоянно, но няма толкова голямо негативно влияние върху разхода (10,9 л на 100 км).

При първия RAV 4 няма дизел и въпреки това колата се продава чудесно – такива са били времената. Единственият двигател в гамата до средата на 2000 е бил 2-литров с 4 цилиндъра и 129 к.с. с 5-степенна ръчна или 4-степенна автоматична трансмисия.

RAV 4 се управлява невероятно лесно и се държи на пътя много по-добре – защото няма носеща рама и твърди листови ресори, а самоносеща каросерия с независимо окачване отпред и отзад. Това практически е комби с голям пътен просвет или мини-джип (полезен товар 345 кг) с техника на обикновен лек автомобил и сигурността на такъв – въздушната възглавница за водача и сервото на волана са серийни, а за ABS се доплащат 2480 марки. Като цяло тази Toyota  с тегло 1220 кг e надежден автомобил, който доставя удоволствие – затова веднага си спечелва прозвището Funmobil.

В Япония колата се доставя след известен период на изчакване. Както и в Германия, където от 1992 работните места в автомобилната индустрия са намалели със 100 000 и където «рентабилно производство в бъдеще едва ли ще е възможно» (според материал на германско издание), а една нова ниша не беше запълнена навреме. Или някой може би смята, че Opel Frontera е бил истинска алтернатива?

Трябва ли германците да се ядосват за това, както се ядосваха за Аксел Шулц, който загуби титлата си по бокс в свръхтежка категория при мач срещу Джордж Форман? Или може би е повод за срам, каквото е масовото убийство на 7000 мюсюлмани в Сребреница, ръководено от генерал Младич? Почервенява ли човек от ярост, когато види подлеците Милошевич, Туджман и Изетбегович да се усмихват пред камерите след подписването на Дейтънското споразумение?

Навсякъде е сиво и на това му викат кола за удоволствие? Дизайнерите от 90-те все още се придържат към стила тип „дялкано с брадва”, затова кокпитът на първия RAV може дори да се приеме за впечатляващ.

Не бяхме доволни, защото не можахме да се докопаме веднага до нов RAV 4, тъй като повечето екземпляри бяха разпродадени. 2-литровият мотор от Carina под капака развива 129 к.с. и придвижва уворено Softroader-а (0-100 км/ч за 10,4 секунди, максимална скорост 170 км/ч). За утеха отскочихме до Ропонджи, който е скъп квартал на Токио. И какво мислите заварихме там? Германски коли в изобилие, при това главно луксозни. Само през 1995 BMW, Mercedes и Audi продават 90 000 в Япония, което в процентно изражение се равнява на 45,5 процента от пазара на вносни нови автомобили. Сегментът на търсещите скъпи коли е в германски ръце. Eто какво значи да бъдеш Big in Japan!

Продължете на следващата страница

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин