Renault RS01 е първият автомобил от Формула 1, задвижван от двигател с турбокомпресор. Това става в края на 70-те години, когато френската компания предприема смел риск, какъвто никой не е опитвал до този момент: да спечели във Формула 1 с малък 1500-кубиков турбодвигател срещу обичайните 12- или 8-цилиндрови 3,0-литрови атмосферни двигатели. Дебютният старт на този автомобил е на Гран При на Великобритания през 1977 г. Още същата година автомобил на Renault, оборудван с турбодвигател, заема второ място на Льо Ман, а през 1978 г. печели надпреварата, доказвайки, че тези агрегати могат да бъдат не само мощни, но и надеждни. Големият пробив идва през 1979 г., когато Renault печели Гран При на Франция. От този момента нататък внедряването на турбокомресорите в масовите серийни модели на Renault става главен приоритет.
Много хора смятат, че Renault 5 Turbo има основен принос за навлизането на турбокомпресора в серийната гама на фирмата, но истината е, че тази чест се полага на не толкова харизматичното Renault 18 Turbo, представено в Париж през 1980 година.
Чрез тази иновативна технология Renault предлага напълно нов продукт в сегмента на средноразмерните седани. Тъй като е създадена за приложение в автомобил от среден клас с налягане на турбокомпресора, ограничено до 600 г/кв.cм, усъвършенстваната турб система дава на Renault 18 мощност, съизмерима с тази на най-мощните модели на пазара. От друга страна, това е пълноцененен семеен автомобил за ежедневна употреба, който външно се различава от базовото изпълнение единствено по семплия спойлер на багажника, малкия преден спойлер и големите надписи Turbo на вратите. Тя е добре оборудвана, тиха, просторна и комфортна, но когато мощността на 4-цилиндровия двигател се освободи напълно, става ясно, че в скромния работен обем от 1565 куб. см е крие много по-голям потенциал. Благодарение на турбокомпресора Garrett, разположен преди карбуратора, двигателят генерира 110 к.с. при 5000 об/мин, колкото Volkswagen Golf GTI (един от еталоните за многофункционален спортен автомобил).
Повишената вследствие на сгъстяването температура се понижава с 50-60 градуса в интеркулера, след което вьздухът постъпва в карбуратора. Образуваната горивна смес навлиза в цилиндрите на двигателя през всмукателните клапани, а междинното охлаждане значително намалява топлинното натоварване на клапаните и буталата.
Максимална скорост на автомобила достига 185 км/ч, ускорението от 0 до 100 км/ч е равно на 10 сек., а измнаването на 400 м от място става за 17,4 сек. Разходът на гориво при 90 км/ч, 120 км/ч и градско движение е съответно 6,4, 8,5 и 9,8 л на 100 км.
Скоро след премиерата на Renault 18 Turbo е представена и версията Turbo Diesel, която се предлага в две версии: TD (с 4-степенна) и GTD (с 5-степенна предавателна кутия). Автомобилът е по-тежък с 10 кг, което се дължи на по-тежкия двигател с работен обем е 2068 куб. см. Разпределителният вал е разположен в цилиндровата глава и заедно с горивовпръсквателната помпа се задвижва от коляновия вал, чрез синтетичен ремък. Горивото се впръсква във вихрова камера Ricardo Comet, разположена в цилиндровата глава. Също както и при Turbo, така и тук главата и цилиндровият блок са изработени от алуминиева сплав. Максималната мощност на Turbo Diesel е 66,5 к. с. при 4500/мин., а литровата мощност е 32 к.с. за литър, или два пъти по-ниска, отколкото при Turbo. Максималната скорост достига само 156 км/ч, но разходът на гориво е чувствително понижен с между 10 до 34 на сто, в зависимост от режима на работа.
