2024
Историята на Puma започва през 1964 г. в малко предградие на Сао Паулу. Основният вдъхновител на този проект е фермерът Дженаро „Рино“ Малцони, чието хоби е да проектира и изработва екстравагантни автомобилни каросерии. По същото време един от директорите в DKW Vemag (бразилският филиал на DKW) Жорже Летри ангажира Малцони при конструирането на нов състезателен автомобил, който да се противопостави на непобедимия по онова време Willys Interlagos (лицензна версия на Renault Alpine A-108). Interlagos е особено пъргав и лек автомобил с перфектна аеродинамика и стъклопластова каросерия, който в началото на 60-те години се доказва като безспорен фаворит по бразилските трасета.
На 10 октомври 1964 г. амбициозният прототип, първоначално наречен Malzoni GT, дебютира на състезанието Grande Premio das Americas, където успява да извоюва безапелационна победа в своя клас. Malzoni GT обаче се оказва твърде тежък, за да се задоволи с непретенциозния мотор от DKW и затова е взето решение неговата каросерия също да бъде изработвана от стъклопласт. След постигането на желаното олекотяване и направените конструктивни подобрения, двутактовият трицилиндров двигател Vemag с обем 1100 куб. см вече позволява мощността да бъде повишена до 100 к.с., а максималната скорост да нарасне на 145 км/ч.
През 1965 г. компанията Vemag купува три от тези автомобили, които само до края на същата година успяват да й донесат пет победи в различните шампионати на страната. След такъв внезапен успех, Рино решава да организира тяхното серийно производство, като първоначалните намерения са Malzoni GT да се прави в малки серии за местния GT-шампионат.
На 14 септември 1966 г. компанията се преименува на Puma Veiculos e Motores, а Malzoni GT става Puma GT, чийто нов и модерен дизайн е създаден от Анисио Кампос. Puma става първият изцяло бразилски спортен автомобил, от който до края на 1966 г. са изработени 35 броя. В края на същата година два такива автомобила заемат второ и трето място в местния вариант на „1000 мили“, с което окончателно затвърждават високия авторитет на Puma в автомобилния живот на Бразилия.
През 1967 г. каросерията е осъвременена, а годишната продукция нараства на 125 броя. Новият вариант е по-дълъг, по-добре остъклен и вече разполага с втори ред седалки, нови колела, брони, и различно оформление на предните и задните светлини.
От 1968 г. Puma започва да се базира на платформа от VW Karmann-Ghia, с двигател от 1493 куб.см с въздушно охлаждане и мощност 52 к.с. През 1970 г. Puma GT 1500 за първи път участва в международно състезание, като не след дълго получава и нов по-силен двигател от 1600 куб.см. Така се ражда Puma 1600 GTE, като впоследствие са използвани и много други двигатели от 1700, 1800, 1900 и 2000 куб. см.
През 1971 г. фирмата представя модела 1600 GTS кабриолет. Той е базиран на нова, модерна и най-важното надеждна платформа, което гарантира и успешния експорт на Puma в много страни по света, като само до края на същата година са произведени 323 броя.
През 1985 г. Puma е купена от Araucaria Vehicles, но производството не е възстановено, и една година по-късно тя е препродадена на компанията Alfa-Metais. Новите собственици съживяват модела GTB, който е преименуван на AMV, а през 1989 г. представят и модификациите АМ-3 и АМ-4, които се явяват модернизирани версии на GTC и GTI. Техните каросерии са базирани на пространствена тръбна рама и са снабдени със задно разположен двигател от Volkswagen 1600 с водно охлаждане. Междувременно обаче конкурентните спортни автомобили са отишли твърде далеч в еволюционно отношение, и през 1991 г. Alfa-Metais е принудена да спре производството на застаряващата Puma, този път завинаги.
През 1998 г. Ford официално купува правата върху използването на търговската марка Puma и започва да продава собствен модел със същото име.
