2024
След Втората световна война на територията почти всички страни членки на Варшавския договор са разположени съветски военни части, разделени на 4 групи: Северна, Централна, Южна и Групата на съветските войски в Германия (ГСВГ). Те имат собствена материално-техническа база, в това число и военноремонтни и производствени предприятия, като най-много такива има в ГДР. Едното от тях, което носи името Progress, е специализирано в основен ремонт и поддръжка на военните автомобили, експлоатирани от ГСВГ, както и на техните агрегати – двигатели, скоростни кутии, мостове и др. Отделно от това там се произвеждат и автобуси на базата на съветски товарни шасита. Тяхната основна функция е свързана с превозването на децата на персонала от военните бази до училищата и обратно.
Първият автобус с марката Progress-1 е произведен още през 1945 година на шаси ЗИС-5 (според други източници е на базата на Studebaker). През януари 1947 г. основното производство е прехвърлено в работилниците на бившата компания Büssing в покрайнините на Берлин. През 1956 г. са усвоени по-модерните на външен вид автобуси Progress-3, базирани на ГАЗ-51.
В началото на 60-те години предприятието започва производството на щабните автобуси Progress-6 на шаси ГАЗ-63 и Progress-7, за който е използвана ходова част от високопроходим ЗИЛ 157 с колесна формула 6х6.
Трябва да се отбележи, че с изработката на тези каросерии се занимават само германци. Те не само разработват техническата документация, но изпълняват и всички монтажни дейности. Техническият отдел също се състои от германци и затова документацията за всички автобуси Progress е изцяло на немски език.
През май 1965 г. производството е преместено в Цеезен в по-голям комплекс. Така в началото на 70-те години промишленият капацитет се увеличава, а през 1973 г. заводът усвоява производството на новия модел Progress-12, който е базиран на ГАЗ-53A.
През 70-те и 80-те години заводът произвежда средно около 100-200 автобуса годишно, но след началото на демократичните промени в Германия, дейността му е преустановена. Основната част от автобусите и заводското оборудване са пренесени в Русия, в това число и оцелелите екземпляри от екзотичния модел Progress-7. Този интересен представител на неизвестната (дори и в Съветския съюз) автобусна марка първоначално се произвежда на шаси ЗИЛ-157 и в повечето случаи се оборудва с щабно ремарке ПШ-1, базирано на ходова част на МАЗ-7204. С идването на новия модел ЗИЛ-157K започва производството на модернизирана версия на същия автобус, наречена Progress-9. Сред основните технически особености на модела е наличието на еднодисков съединител, синхронизирана скоростна кутия, барабанна ръчна спирачка и комбиниран спирачен клапан. Двигателят е 6-цилиндров карбураторен с долни клапани и работен обем 5555 куб. см, който развива мощност от 104 к.с. при 2600 об./мин. (с ограничител) при степен на сгъстяване 6,2:1. Товароподемността на автобуса е 2500 кг по неравен терен и 4500 кг по пътища с твърда настилка.
Доколкото е известно, единствената друга страна от Източния блок, която произвежда подобни военни автобуси, базирани на същото шаси, е България.
Играй за електрически скутер или ваучер за гориво на стойност 100 лева.
Свали приложението EKO Smile!
