2019
Слагате як и внушителен двигател в обикновен модел от средния клас. Така се ражда „Muscle Car“-ът: Pontiac GTO. Нашата класика на деня!
Pontiac GTO е идея на някогашния шеф-дизайнер на Pontiac Джон Делориън, по-късно основател на известната и за жалост провалила се автомобилна едноименна фирма. През 1964 г. той монтира внушителен 6,4-литров V8 мотор в модела от среден клас Tempest. Скоро пакетът „W62 GTO“ може да се поръчва като екстра за Tempest. А през 1965 г. GTO се превръща в собствена моделна линия.
Разполагащият с 335 к.с. V8-агрегат катапултира Coupe-то за 15,4 секунди на четвърт миля (402 метра). GM рекламират, че GTO предлага мощността на Ferrari, но за малка част от цената на „италианеца“ (цената като нов е около 20 400 германски марки). Съкращението „GTO“ има италиански корени – заимствано от Ferrari 250 GTO от 60-те години. GTO означава „Gran Turismo Omologato“. През 1966 г. Pontiac продава не малко бройки – 96 946. Имиджът на Muscle Car се развива преди всичко от следващите поколения на модела (1968-1972), създадени от Бил Портър. Той „опакова“ Coupé-то от среден клас в модерна каросерия а ла бутилка на Кока Кола, която не само изглежда добре, но е и доста по-прегледна за водача. Въпреки люлеещото си окачване, GTO вози уверено, като недостатъците по отношение на управляемостта са не особено добрата му маневреност и лошото спиране на задните колела. С началото на петролната криза през 1974 г. производството на GTO приключва.
„GTO“ се превръща в икона благодарение на многобройните си появи във филми и по телевизията. Така Вин Дизел алиас Ксандър Кейдж в кара в „Triple X“ (2002) виолетов GTO от 1967.
