Pontiac Fiero: див и красив

Когато се появява за първи път точно преди четири десетилетия, Pontiac Fiero се класифицира към екзотичните изключения не само в гамата на GM, но и в целия типов ред леки автомобили, предлагани по онова време в Северна Америка.

Компактното клиновидно купе, из­работено от пластмаса с централно разположен двигател, агресивен ди­зайн и ефектното търговско название Fiero (което на италиански значи „див“, а на испански – „свиреп“), е създадено от фирмените дизайнери Джордж Милидраг и Хълки Алдикакти.

Fiero е първият двуместен модел на компанията, както и изобщо първият масово произвеждан американски ав­томобил с централно разположен двигател. Той може да се разглежда и като една експериментална лаборатория на колела, имайки предвид масовото внед­ряване на иновативни за времето си технологии.

Лансираното през есента на 1983 г. първо поколение Fiero носи цифров ин­декс 2М4, което се дешифрира като двуместен автомобил с централно разположен 4-цилиндров двигател. Ат­рактивният спортен Pontiac веднага привлича вниманието на специалистите и още през следващата 1984 г. вече е включен в класацията „10-те най-добри автомобила“ на авторитет­ното списание Car and Driver. По-къс­но същата година той е избран и за кола на сигурността на Индианаполис 500 (из­мествайки дори и сочения за фаворит чисто нов Corvette) – чест, за която мечтае всеки автомобилен производи­тел в САЩ.

Pontiac Fiero се произвежда само пет години, като за този период пре­минава през динамична дизайнерска и технологична еволюция. Високото ниво на продажбите донякъде компенсира появилите се критики към модела по отношение на изработка, надеждност и ниво на безопасност. От сегашна гледна точка изпълнението на тези критерии вече е съвсем непосилно за Fiero, но въпреки своята краткотрайна кариера той успява да се превърне в култ, а понастоящем е много търсен колек­ционерски автомобил.

Появяването на серийният Pontiac Fiero обаче е плод не толкова на фир­мена стратегия, колкото на стремеж за приспособяване в условията на кри­за. Още от началото на 50-те години GM обогатява своята гама с двумес­тен спортен автомобил в лицето на Chevrolet Corvette и в продължение на дълги години няма нужда от втори по­добен автомобил. В края на 70-те годи­ни обаче петролните кризи принужда­ват големите компании основно да преразгледат своите при­оритети по отношение на икономичността. В този нов план на развитие Corvette вече изглежда твърде разточителен и GM инвестира в чувствително по-евтин като себестойност спортен автомобил, който да бъде в крак с но­вите икономически тенденции.

Затова и Fiero се предлага с доста скромен за американските раз­бирания 4-цилиндров двигател с работен обем 2,5 л, чийто максимален разход на гориво не надвишава 8,7 л на 100 км, а по магис­трала пада до 5,9 л на 100 км, кое­то става възможно с внедряването на новата икономична скоростна кутия на GM, предлагана като опция при някои из­пълнения на Fiero. Версиите с тристе­пенна автоматична трансмисия не са толкова икономични, но и при тях разходът е доста приличен – 7,4 л на 100 км. Тези забележителни резулта­ти, твърде необичайни за двигател с такъв работен обем, са широко тира­жирани от Pontiac и многократно пот­върдени от независими изследвания. Те впрочем изглеждат съвсем актуално и днес.

Цялостната концепция и динамич­ните показатели на автомобила не само че не го превръщат в конкурент на Corvette, а осигуряват достъп на GM в един неразработен до този момент пазарен сектор.

Разположението на двигателя позволява по-добро разпределение на те­жестта между осите, дава възможност за постигането на максимално ефек­тивна форма от аеродинамична гледна точка, което от своя страна доприна­ся за икономията на гориво.

Още едно голямо предимство на Pontiac Fiero е унифицирането на голя­ма част от неговите детайли и компо­ненти с някои от компактните модели на GM, което от своя страна допълни­телно понижава производс­твената му себестойност. Така например задното окачване и трансмисията са почти идентични с тези на Pontiac Phoenix, а предното е същото като на Chevette.

Потенциалните клиенти на Fiero имат високи очаквания към модела, имайки предвид неговия футуристичен дизайн и централно разположения двигател, които напомнят за далеч по-скъпите отвъдокеански екзотики. Пър­воначалните отзиви от американска­та специализирана преса през 1984 г. са наистина окуражаващи, но не след дълго започват да се появяват и някои критики, свързани основно с недобра­та динамика на модела.

Pontiac обаче не обръща особено внимание на тези забележки, имайки предвид огромния интерес към Fiero. Още през 1984 г. за производството му са ангажирани цели три монтажни линии, които въпреки това се оказват недостатъчни за задоволяване на ог­ромните заявки на дилърите. В крайна сметка за кратката си петгодишна кариера Pontiac Fiero е тиражиран в 370 168 екземпляра.

Малко повече от година след нача­лото на производството петролните проблеми са на заден план, а икономи­ята на гориво вече не е основен при­оритет на автомобилните производи­тели. Затова през 1985 г. Fiero започва да се предлага с нов по-мощен с 43 к.с. V6 двигател, като в резултат на това получава и напълно заслуженото допълнение GT към името си. Година по-късно подобрената динамика се отразява и върху дизайна на автомо­била, който става още пo-ефектен и по-клиновиден.

До края на производството през 1988 година са направени още някои техно­логични и стилистични промени, като най-значимата от тях е цялостното преструктуриране и модернизиране на окачването и на част от носеща­та конструкция, така че да бъде максимално оползотворена концепцията на централно разположения двигател.