Polaris Ranger XP 1000: какво е да караш горската мравка като всекидневен автомобил?

0211
2022

Polaris стартира дейността си през далечната 1954 г. като производител на моторни шейни. Новият Ranger обаче става и за излети със семейството – както доказва нашият тест във всекидневието. Вибрациите още са в ръцете, а шумът от двигателя – в главата ми!

Бях обещал на домочадието излет. С пикап в дивото! С нощувка в легло с балдахин! С всички екстри! Жена ми и синът ми мечтаеха за петзвезден лукс. Докато не се появих пред вратата с боботещия Polaris Ranger. Микро-авантюрист, дълъг само 3,05 метра. Произведен в САЩ – централата на компанията е в Медина, Минесота.

Дъждът трополеше по покрива по пътя от офиса до вкъщи. А Noise-Cancelling слушалките (разбирайте – антифоните) помагаха само донякъде. Не спирах тревожно да гледам в огледалото за обратно виждане, защото постоянно имах чувството, че чувам сирената на линейка. Но всъщност шумът идваше от виенето на гумите. Или от двигателя. Вероятно и от двете. Може би, всичко това ми прави впечатление, защото не живея във ферма за понита. А Polaris Ranger е създаден именно за подобни обекти. На рекламните снимки на американския производител хилави типове го товарят с фиданки. А аз го натоварих с наследника и съпругата си.

Отварящи се назад врати, които могат да се демонтират, отварящо се предно стъкло. Това е усещане като в кабрио!

Към целта няма път

Отидохме до Фридрихсру (там, където е живял старият Бисмарк). На средата на пътя жена ми поиска да поеме управлението. Дадох й. Тя ускори, a воланът трепереше, както при задействане на система за предупреждение при напускане на лентата. С тази разлика, че при Ranger не можеш да изключиш вибрацията! А педалът на газта няма да ви „гъделичка“ да го натискате яко – според жена ми 43 км/ч били идеална скорост. „Старият Бисмарк също не се е движил по-бързо — добавих аз.

Нашето легло с балдахин е паркирано на поляна навътре в гората – това е аванпост на хотел. Обикновено гостите теглят багажа си дотам с ръчни колички. А ние имахме нещо доста по-голямо и по-способно. Но и по-шумно! Хотелиерът предложи да ни стане шофьор… само ако ние нямаме нищо против, все пак машината е много атрактивна. „Не“, отказа жена ми, „ще се справим сами!“. А фактът, че може и аз да искам да шофирам, вече не беше предмет на дебат…

„Включете 4х4-задвижването“, нареди синът ми. Шофьорката превключи в режим 4×4 и активира понижаващите предавки. По всичко личи, че й е доста приятно да кара Ranger-a. А синът ми видимо се уплаши, когато майка му смело нахлу в шубраците с високопроходимата машина. Това чудо има над 25 см ход на окачването – и не се плаши от пресечения терен! Наследникът ми обаче нямаше чак толкова голямо доверие на майка си и предпочете да измине последните метри пеша.

„Ти обеща всички екстри“, подсеща ме жена ми. „Сгъваемата лопата и тоалетната хартия са в каросерията отзад“, напомням аз. „Само трябва да отвориш задния капак.“

Посрещнахме ясна нощ и обсипано с множество звезди небе, пожелахме лека нощ на Кума Лиса и Зайо Байо – а на следващата сутрин напуснахме района с рева на двуцилиндровата машина. Polaris и неговият екипаж се чувстваха много комфортно тук.

Задръстване и увиснали ченета в града

Оnroad в града Оffroader-ът не е толкова забавен за каране, но страшно впечатляващ за околните. В задръстването до нас спира Passat. Шофьорът ни поглежда, а синът ми се навежда небрежно през прозореца и подмята: „Интересно, а?“

Ranger вместо range

Дойде моментът за официалното записване на сина ми в училище – и той настоя да отидем с Ranger. Другите родители предпочитаха да докарат децата си по-скоро с Range Rover. Ние обаче минахме по алеята между дъбовете със свалено предно стъкло – все пак климатик няма. Ако искате, можете да свалите прозорците на вратите – или направо да откачите вратите…

Жена ми започва да ме хока, че съм карал бързо, а на улицата е пълно с първолаци. „Движа се с 27 км/ч“, отговарям аз. Те обаче се чувстват почти като 70.

Другите идваха на училище с BMW X7 или Porsche Cayenne – ние с истинска офроуд машина.

Следобед взимам баба Ерика (83) от дома за стари хора. И се оказва, че Polaris е идеално транспортно средство за баби и дядовци. Първо, защото можете да завъртите вратите на 180 градуса назад. Второ – защото има много на брой дръжки, каквито възрастните хора непрестанно търсят, за да се хванат. И трето: защото баба Ерика вече не чува почти нищо и нищо не я притеснява.

Играчка за мъже

Вечерта на вратата звъни съседът, който кара Audi RS e-tron GT. Пита ме дали съм с онова „устройство“ там? И дали съм имал пет минути. Направихме си сериозна разходка през шубраците. А комшията каза, че веднага ще купи „това нещо“ за фирмата си. „Ще му намерим предназначение.“ Не знам какво имаше предвид – все пак продава алармени инсталации… Казах му, че Polaris лесно може да се мери с тях по отношение на децибелите.

Polaris в семейството

Пътуване до работа: Каране по магистралата в дъжда – истински ад. Точки 1/5

Пазаруване: Каросерията е доста голяма, но не се заключва. Точки 4/5

Транспорт: По принцип ОК. Но без защита от валеж. Точки 3/5

Ваканция: С Polaris в гората е истинско приключение. Точки 5/5

Хоби: Ако използвате резачка като хоби, значи е за вас. Точки 2/5

Семеен живот: Напълно непрактичен, но синът ми го обожава. Точки 5/5

Накратко

Как реагират съседите? Съседът не казва нищо, иска само да го повозя. И след това е готов да купи „нещото“.

Защо бих препоръчал автомобила на най-добрия си приятел? Защото е син на горски. И ще може да ми носи дърва за огрев…

Какво няма да забравя? Вибрацията в ръцете си, бръмченето в ушите ми.