60-те години на миналия век са динамичен период, изпълнен с обещания, белязан от икономическо разточителство и безпрецедентна революция в морала. По същото време такава революция, макар и в една по-латентна форма, назрява и зад дебелите стени на Peugeot.
В първите следвоенни десетилетия гамата на този консервативен френски производител се ограничава само с един модел. През 1960 г. Peugeot 404 поема щафетата от 403, който пък е пряк наследник на 203, но фирменото ръководство в крайна сметка разбира, че единственият начин за оцеляване е свързан с непрекъснатото внедряване на иновации и по-голямо многообразие. Първата революционна стъпка е направена от Peugeot през 1965 г. с появата на втори модел в гамата, в лицето на компактния 204. Зад неговия интересен, но донякъде класически дизайн се крие оригинална архитектура с предно задвижване и напречно разположен двигател. Тази свежа струя естествено се прелива и в проектирането на бъдещия заместник на Peugeot 404.
Разработката на новия стандартен седан започва през 1963 г. под личното ръководство на тогавашния фирмен директор Морис Журден. В съответствие с традицията, въведена от Peugeot 403, отново е организиран конкурс за дизайн между фирмените стилисти и Pininfarina. Още през 1964 г. двете предложения са готови и предадени за оценка, като идеята на Pininfarina вече отразява общите очертания на проекта, и преди всичко уникалния дизайн на багажника. От друга страна, предложението на Пол Буво и неговия екип, също не изглежда никак зле, особено в предната част, която провокира със своите иновативни линии и нестандартна форма на фаровете. Окончателният проект всъщност е компромис между двете предложения, с предница, проектирана от Peugeot, и задна част на Pininfarina.
По отношение на своята конструкция автомобилът се отличава с умерено техническо развитие, тъй като запазва платформата и двигателите на Peugeot 404. Въпреки че идеята за задвижване на предните колела, използвана при модела 204, се оказва мъдър ход, тук фирмените инженери предпочитат да запазят задвижването на задните колела. Все пак са внедрени редица технически подобрения, за осигуряване на по-безопасно управление, като задното окачване също става независимо (за първи път във фирмената история). Тази малка техническа революция е съпътствана и от монтирането на обезопасено предно стъкло и четири дискови спирачки с усилвател. Проведени са и краштестове за надлежно анализиране на деформационните зони, с което Peugeot 504 решително навлиза в модерната епоха. Направени са и първите плахи стъпки в приложението на пластмасата при оформлението на арматурното табло.
С внедряването на новите двигатели през 1970 г., Peugeot за първи път се препозиционира в 2-литровия клас, като при карбураторната версия мощността е 98 к.с. (максимална скорост 162 км/ч) и 110 к.с. с инжекцион (173 км/ч). Предлага се и дизелова версия, задвижвана от 2,1-литров двигател Indénor XD 9 (75 к.с. SAE, 135 км/ч).
Благодарение на своята съвкупност от иновативни решения, традиционни ценности и буржоазен имидж Peugeot 504 предизвиква голям интерес сред експертите, и е избран за Автомобил на 1969 година в Европа. Той се произвежда на Стария континент от 1968 до 1983 г., а в Аржентина и Нигерия до 2003 г., като дотогава са направени общо 3,7 милиона броя.
Представеният н снимките автомобил е част от колекцията на Стоян Петрунов, един от изтъкнатите и дългогодишни членове на Българския автомобилен клуб Ретро.
