2017
Не, днес няма да ругая, няма да кълна, няма да търся недостатъци. Няма да споменавам, че в тази кутия за хляб на три колела никой не може да се качи, без да навреди на здравето си, освен ако не е на 12 години или не е джудже. Или че под проклетия плексигласов похлупак на този червен балон става толкова горещо, че всеки водач ще изпадне в безсъзнание само след няколко минути. Или че пък гръбначният ви стълб никога няма да ви прости разходката с това дяволско превозно средство. Или какво ще се случи, ако някой разсеян шофьор на камион просто не забележи тази подигравка с автомобилите?
Минималистичен кокпит: завъртате контактния ключ, натискате три бутона – и пътуването по улиците на Лондон може да започне
По-добре изобщо да не мислим за това. Файзал Хан е застанал на Лихърст Роуд в югоизточната част на Лондон, отваря клатещата се врата от фибростъкло и ни пита с усмивка: „Е, как беше разходката?“ – „Че как. Страшно удоволствие ни достави.“ И добавяме, без да ни чуе: Ако наречете това чудо тясно и неудобно, то за вас Тихият океан е локва, която може да се пресече пеша. Peel – едва ли е възможно да има по-лош автомобил. И все пак Р50 и Trident са британски класици. Дело на Peel Engineering, една от последните автомобилни марки, която все още принадлежи на британци. През 60-те години са произведени 120 екземпляра и днес са почти изчезнали.
Едноокият сред мъниците: запазената марка на Peel P50 освен едното задно колело е и единичния фар
А днес все още най-малкият според Книгата на рекордите Гинес сериен автомобил на света Peel P50 и неговият „по-голям“ брат Trident ще се произвеждат отново и ще се продават. За около 16 700 евро. Какво му става на този свят? Гари Хилман поне е наясно какво им става на британците. Тяхната готовност да похарчат много пари за малка пространство – която вече направи богати търговците на недвижими имоти. А какво правят богатите мъже? Те колекционират. В мазето на офиса си освен най-голямата в Европа колекция от колички с педали Хилман крие и два стари Peel. Цената им навремето е била 199 паунда. Днес струват поне 500 пъти повече. При това Peel дори не са имали и задна предавка. Който е искал да смени посоката, или е правил обратен завой, или е ползвал дръжката отзад.
Интериорът е истинско дизайнерско постижение – концентрация върху най-необходимото
Когато Хилман и неговият партньор Хан купили правата върху марката Peel, те знаели: новите автомобили трябва да изглеждат като старите, само че да са малко по-добри. Така например клиентите вече могат да избират между бензинов и електрически двигател, колите имат и задна скорост. Но моля ви, не очаквайте много лукс: чистачката се включва с бутон – за всяко движение се натиска поотделно. Ние не говорим за реплика, cпoделя Файзал, който отговаря за продажбите и маркетинга. „Това звучи твърде евтино“. Марката трябва да се свързва с ръчно произведени във Великобритания автомобили, Peel се сглобяват в Нотингам и Лондон. „Искаме да произвеждаме толкова автомобили, колкото иска пазарът“, добавя Хилман. 31 екземпляра от първата серия на Р50 вече са продадени.
По време на телевизионно шоу двамата собственици са продали 30 процента от фирмата за 90 000 паунда на инвеститор. Двамата са стояли като ученици пред журито на телевизионното предаване на ВВС. Дали си е струвало? Разходката с еднометровия автомобил може да ви достави удоволствие само ако изобщо не ви пука. Ако може да се възползвате от размерите на тези „неща“ и просто ги вкарате в кръчмата, вместо да паркирате отпред. Тогава си струва да видите лицата на старците, които си пият бирата и не вярват, че нещо все още може да ги учуди. По обратния път водачът почва да усеща умора в мускулите си, воланът се върти ужасно трудно. Карането на заден ход с Peel е точно толкова бързо, колкото и напред; паркирането на заден ход без никакво огледало и видимост обаче е не само трудно – то е съпроводено от оглушително писукане, сякаш цяла Великобритания трябва да научи за вашите маневри. 
Поне спирането не е никакъв проблем, ако карате версията с максимална скорост 8 км/ч. Защото просто няма спирачки. „Просто отнемате газта колата ще спре сама „, беше ни обяснил господин Хан преди това. И се оказа прав. Но трябва да внимавате в завоите, защото това „нещо“ лесно се обръща. А и след това трябва да се зарежда 8 часа от контакта. Но едва ли ще поискате отново да се качите в този ад на колела. Предлагат се две версии с електромотор, като едната развива опасните за живота 45 км/ч и може да бъде управлявана по улиците. По-малката, ограничена до около 8 км/ч, е по-скоро радост за децата в развлекателните паркове. Изключвам двигателя. Поемам си въздух. „Е, как беше разходката?“ – „Че как. Страшно удоволствие ни достави.“ Нима аз казах това току-що? Аз съм проклет лъжец. Oh, sorry. Нали днес нямаше да ругаем.
