2025
Днес унгарските мотоциклети Pannónia са известни у нас само на най-запалените мото ентусиасти. През втората половина на 50-те години обаче те се внасят в големи количества и бързо се налагат като едни от най-търсените и най-харесваните на българския пазар.
Производството на Pannónia започва в началото на 50-те години в небезизвестната фабрика за камиони Csepel. Основният предлаган модел, който носи наименованието Csepel 250, дебютира през 1950 г., като първоначално е оборудван с двубутален двигател, но след 1951 г., се прави само версия с едно бутало.
През 1954 г. мотоциклетите възприемат търговската марка Pannónia, но основната част от компановката и техническите особености на предходния модел са запазени. Двигателният блок също е идентичен на външен вид, но има някои технически разлики, свързани с верижното първично задвижване и коляновия вал.
Един от най-популярните фирмени модели е произвежданият в края на 50-те години TLF, който се радва на значителен експортен успех, но това донякъде забавя темпото на техническото му развитие. Той е базиран на първия модел от 1954 г., който тогава вече е достигнал предела на възможностите си, а блокът на двигателя, проектиран още през 1940 г. не подлежи на усъвършенстване. Затова е създадена нова серия прототипни двигатели, при които предишният чугунен цилиндър е заменен с алуминиев, като отделно от това са направени и някои опитни образци с двуцилиндрови двигатели. По това време разработката на модерния двуцилиндров модел P20 вече е в разгара си. Той е създаден така, че да може да се произвежда дълго време, без да се нуждае сериозна актуализация.
Този актуален за времето си тип, който е по-сложен от предходните изпълнения, вече има много нови части, което налага създаването на нова инструментална екипировка, а това от своя страна прави мотоциклета изключително скъп. Ето защо е взето решение един от по-старите модели – Pannonia T5 (произвеждан след 1964 г.) да бъде частично осъвременен с някои части от Р20, в резултат на което се получава новият модел Р10, представен през 1967 г. Той се отличава с нова телескопична вилка и заден амортисьор, а резервоарът и седалката са взети от P20. Новият цилиндър и цилиндрова глава, както и корпусът на двигателя, са направени специално за този модел. По-късно двигателят получава и всмукателен шумозаглушител и модифициран изпускател, който позволява по-тиха работа.
През 1974 г. е представен последният фирмен модел, P12. Той е базиран на P10, но с по-малки, 18-инчови капли, аналогични с тези на двуцилиндровите версии, модифицирана рама, ново оформление на фара, нов стартер, както и преработени ауспуси и контролни уреди. Основната му отличителна черта е специфичният оранжев цвят, който силно контрастира с черната боя, характерна за повечето предходни модели на Pannonia.
Интересна подробност от фирмената история е, че още през 1974 г. представители на световноизвестната компания Yamaha искат да изградят на територията на Csepel модерно предприятие на площ от четиридесет хиляди квадратни метра за производството на 50 000 японски мотоциклета годишно, като 70% от тях би трябвало да се продават в чужбина. Държавното ръководство на народната република обаче не подкрепя идеята, с което окончателно е сложен край на унгарската мотоиндустрия. Последната Pannónia с фабричен номер 689 039 слиза от производствената линия на Csepel на 24 октомври 1975 г.
