2023
В годините на окупация, в условията на строга секретност, Франция разработва серия перспективни автомобили, част от които се превръщат в основа за производството на първите следвоенни модели. Наред с тях са направени редица експерименти в областта на аеродинамиката, при които са приложени съвременни нетрадиционни материали и най-модерните за онази епоха технологии. Емблематичен пример в тази насока е авангардният прототип Panhard Dynavia, проектиран в периода 1943 – 1945 г. от фирмения инженер Луи Бионие. В продължение на няколко години той провежда серия от експерименти, изследвайки движението на птиците и рибите в търсене на съвършената обтекаема форма. През 1947 г. Бионие изпробва обтекаемостта на своя проект в Института по аеродинамика в Сен Сир, на около 230 километра югозападно от Париж, където е тестван макет на автомобила в мащаб 1:5.
Така през 1948 г., на базата на неговите идеи е завършен действащ прототип, наречен Dynavia, което е игра на думи от името на серийния фирмен модел “Dyna” (чиято механика стои в основата на опитния образец) и “avia” (пряка асоциация с авиационните технологии и аеродинамиката). Самият Бионие е главен дизайнер на фирмата още от началото на 30-те години, когато се появяват първите ексцентрични, аеродинамични модели на Panhard, които са и едни от най-авангардните серийни автомобили на своето време.
Каросерията на експерименталния образец е изработена от изключително леката магнезиева сплав Дуралинокс (още една заемка от авиационните конструкции). Автомобилът е с общо тегло 610 кг, което е с 215 по-малко от серийния модел Dyna, и то при по-голям вътрешен обем и чувствително подобрени динамични показатели
Като резултат от комбинацията между лека конструкция и аеродинамична форма с много нисък коефициент на съпротивление, слабият двуцилиндров двигател с работен обем 610 куб.см. и мощност едва 28 к.с. се оказва напълно достатъчен за безпроблемното превозване на петима пътници при максимална скорост от 130 км/ч (с около 30 км/ч по-висока от тази на Dyna) и разход на гориво едва 5 литра на 100 км.
Общият стилистичен маниер на оформление, както на каросерията, така и на интериора е изцяло подчинен на модерния в онази епоха художествен стил Арт Нуво. Фарът е поставен в средата, скрит във вдлъбнатината на радиаторната решетка. Двата основни кръгли уреда на арматурното табло са позиционирани в нетипично полулегнало положение, което следва цялостната обтекаема хорма на каросерията и също като нея са украсени с чисто декоративни елементи.
Panhard Dynavia се превръща в една от големите атракции на автосалона в Париж през октомври 1948 г. и не след дълго компанията решава да изработи още един действащ екземпляр на модела, който в последствие е транспортиран на собствен ход до един от дилърите на Panhard в Гренобъл. Там е купен от заможен клиент, който известно време го ползва като личен транспорт, след което следите му се губят. Автомобилът е виждан и в Швейцария и доколкото е известно е бракуван в резултат от тежка катастрофа. Частично е бил изработен и трети прототип на Dynavia, който обаче остава недовършен. Единственият оцелял до днес екземпляр се съхранява в своя почти автентичен вид в музея на братя Шлумпф в Мюлуз.
