Вицовете по адрес на притежателите на модела осигуриха на Opel Manta B доста съмнителен имидж. Жалко, тъй като надеждното спортно Coupé наистина може не малко!
Всичко започва от техническата база – нея Manta дели и във второто си поколение с Ascona. Тоест, не се очаква сложно и скъпо окачване. Затова пък платформа, която е доказала своята солидност и надеждност по време на най-тежките ралита по онова време. Екстрите при оборудването започват при Manta B от черен преден капак и винилов покрив. В края на производството клиентите могат да избират между спойлер и странични прагове – от пластмаса. През 1978 г. се появява Manta CC с голям заден капак като при Opel Monza: пасажерите разполагат с повече място, но и с по-малко пространство за главите на втория ред.
От Рюселсхайм продължават и при Manta B успешната рецепта да опаковат в красива обвивка техника от големите серии – удоволствието, наречено Manta започва от 1,2 литра работен обем и 55 к.с. След големия фейслифт през 1982 г. горната граница маркира Manta GSi с 2-литров 4-цилиндров агрегат и 110 к.с., днес особено търсен във варианта GSi Exclusiv. През 1981 г. Opel представя в Женева Manta 400, наследник на автомобила от световния рали-шампионат на Валтер Рьорл. Бруталната Manta е създадена като рекламна концепция и има два варианта – спортен и мега. От 2,4 литра работен обем са изтръгнати от 144 до 275 к.с. Оборудването включва вентилирани предни дискови спирачки и блокаж на диференциала на задната ос.
