През лятото на 1973 г. амбицията за повишаване на мощността, толкова необходима на Manta за справяне с конкуренцията, започва да придобива конкретна форма в конструкторския отдел на Opel. За целта е потърсено съдействие от компанията Turbo-May в Хехинген, чийто собственик Майкъл Мей вече има доста богат опит в спортната пренастройка на различни серийни двигатели и оборудването им с турбокомпресор. В сътрудничество с Opel Мей започва разработката на кит за стандартния 1,9-литров двигател с мощност 78 к.с. и степен на сгъстяване, редуцирана до 7,6:1. Той работи с безоловно гориво, което по същото време вече е широко разпространено в САЩ и отговаря на строгите американски стандарти за нивото на вредните емисии.
Разработката на собствен турбодвигател не е рентабилна за Opel, но добавянето на подходящ турбокомпресор към стандартен масово произвеждан агрегат е сравнително евтина модификация. Точно затова е ангажиран Мей, който по същото време работи с компанията KKK (Kühnle, Kopp & Kausch), една от малкото, които могат да произвеждат и доставят турбокомпресори с надеждно качество и в достатъчни количества.
При избрания модел, монтиран в Manta, който е обозначен като 3 L DZ 289 A/13.1, са запазени оригиналните всмукателен и изпускателен колектор. От всмукателната страна на турбината има захранващ маркуч, който завършва с груб филтър. Тръбата, водеща към карбуратора, е с фланец пред филтъра. Турбината е свързана към веригата на маслената помпа. Във връщането на маслото към масления съд е включен амортизиращ елемент, който осигурява налягането на маслото в турбината. Самото турбо работи при налягане от 0,62 до 0,64 атм. Скоростта на въртене на компресора е около 70 000 об/мин, но той може да достигне и над 100 000. При приблизително 6000 об/мин турбото доставя около 130 литра въздух в секунда. Тук се получават температури на отработените газове от над 700 градуса, поради което идва и необходимостта от охлаждане на маслото. Използваният карбуратор е стандартен Solex модел 35 EEIT, който е идеално съчетан с турбокомпресора, намалявайки до най-малка степен някои неприятни характеристики, свързани със забавянето на работата му.
В цялостната конструкция на Turbo Manta също са направени някои леки модификации. Използвани са вентилирани дискови спирачки с фиксирани апарати (Opel) отпред и отзад, които ефективно да съответстват на максималната мощност от 140 к.с. при максимална скорост 205 км/ч и ускорение от 0 до 100 км/ч, равно на 10,9 секунди.
Характеристиките при шофиране са значително подобрени и благодарение на предния спойлер, както и от намаленото тегло на предния мост и постоянното предавателно отношение на задната ос, понижено до 3.18.
Оказва се обаче, че Turbo Manta проявява редица слабости. До 3000 об/мин двигателят изглежда малко безсилен, а на моменти направо слаб, особено в градския трафик. След това турбокомпресорът се включва доста рязко, което може да доведе до внезапно поднасяне на завой. Жаждата за бензин също е неутолима и докато до 160 км/ч (5000 об/мин), все още варира около приемливите 14 литра на 100 км, то при пълна мощност стига до 23 литра.
Първоначално са изработени само две коли, които са предоставени на пресата за тестове. Твърди се, че са били направени общо десет екземпляра, но така или иначе за тях не е издаван рекламен проспект и не е определена официална пазарна цена. Днес не е известен екземпляр на Turbo Manta, преработен от фирмата на Мей, който да е попаднал в частни ръце. Затова може да се предположи, че всички направени образци са използвани от Opel за тестове, които да проправят пътя на серийния GT/E.
