Opel Kapitan: един капитан на дълго пътешествие

Отдайте въжетата на стария адмиралски кораб на Opel: един "капитан", модел 1957 се изкачва по отсечката до Бренер.

0401
2018

Непосредствено дo границата се намира късче девствена природа. Е, добре едно късче е може би малко преувеличено, всъщност става въпрос само за една  ивица с широчина няколко милиметра. Намира се непосредствено под навеса на австрийското КПП, между асфалта и бордюра на тротоара. Там расте една голям, бяла и дебела гъба – и то напълно необезпокоявана. За старите смелчаци на Бренер това е заблуждаваща гледка. Навремето тук не е имало такова девствено късче. Не и за автомобилите, които са образували километрични опашки. Не и за летовниците, преминаващи от Австрия към Италия, които е трябвало на това място да показват паспортите си и са се молели митничарите да не посочат техния автомобил за продължителна проверка. Апропо дебелата, диворастяща гъба – тя не би оцеляла в такава навалица.

Пред очите на хората, които стигат тук горе до Бренер, са черно-белите снимки, на които се виждат натоварените автомобили на летовниците. Сред Lloyd, VW костенурки, DKW и Goggomobil „капитанът“ бе нещо като движещо се икономическо чудо.

Много от тях бяха на предела на силите си по пътя нагоре, та дори и големите, елегантни коли за пътуване, които без усилия преодоляват разположения на височина 1374 м граничен пункт и са един вид икономическо чудо на колела. „Капитанът“ бе един от тях, най-внушителният представител на Opel в горния клас. Днес, заедно с всички модели след войната, както и Admiral и Diplomat, той заема с 275 917 бройки 73-то място във вечната ранглиста на AUTO BILD „Топ 200 на най-добре продаваните автомобили в Германия“ . Направихме голямо пътешествие с един стар „капитан“ по стария път до Бренер в посока Италия, за да разберем как ще се представи благородният Opel. А също и какво се случва днес в стария Бренер, встрани от магистралата.

„Капитанът“ преодолява всички изкачвания между Бренер и италианския Бриксен

Нашият Opel „капитан“ е произведен през 1957 г. , каросерията му е от типа на американската „понтонна каросерия“, но не е оборудван с панорамно предно стъкло и опасните за капачките на коляното Z-колони на вратите. Този „капитан“ успява да направи онова, което много от модерните му колеги не са в състояние – човек го вижда и веднага става почитател н а Opel. Каква елегантност излъчва само надписът със заврънкулки “ Kapitan. Или буквата „L“ с короната върху нея на задния капак , която е знак за „лукс“ и между другото означава седалки за легане, фарове за мъгла и още повече хром.

Задната част на луксозната версия е красива и е с много хромирани орнаменти и надписи с прекрасни заврънкулки

А какво аристократично купе предлага автомобилът!

Невероятно красиво арматурно табло с много извивки, изключително удобни седалки, господи , това са направо истински кресла. И най-вече: има безкрайно много място. Безкрайно! Да си призная, не съм вярвал, че пътят нагоре до Бренер в днешно време е детска игра. Не само заради приятното, меко окачване на „капитана“ ( от което навремето на много деца им е ставало лошо при пътуване) и еластичния 2,5-литров двигател, с който при нужда може да потеглите и на трета предавка.

Кръглите форми придават елегантност на арматурното табло. Лостът за превключване на 3-степенната скоростна кутия е разположен отдясно на волана

Не, причината е най-вече в това, че старият път до Бренер се изминава безпроблемно без натоварения трафик, без дългите митнически проверки. Дългата 40 км отсечка между Инсбрук и Бренер ни отне 1 час – през 50-те години това е траело 4 пъти по-дълго. Маршрутът с истинска алтернатива на магистралата, за която от Инсбрук до Верона трябва да платите 21,20 евро.

Безпроблемно е, когато времето е на ваша страна, а при нашата обиколка целият регион бе потънал във вода. „Капитанът“ естествено се справи майсторски с водните препятствия и безопасно ни изкара от наводнените области. Но при мокро време тежащият 1210 кг автомобил лесно започва да „плува“. Да не говорим за мъчението, причинено от зависещите от оборотите миниатюрни чистачки. Все пак навремето не всичко е било по-добро. Наистина.

Всички кепенци са спуснати. Много гостилници по стария път до Бренер отдавна са необитаеми.

Добре, местните търговци от Бренер не са на същото мнение. Навсякъде около граничния пункт шарите са спуснати, боята на къщите се лющи. Прозорците на някогашния кантар за тежкотоварни автомобили са счупени.

Тук всичко е потънало в сянката на магистралата

Червено-бялата къщичка на австрийския граничен пункт е напълно опразнена, а в модерната сграда на италианците от пултовете стърчат оголени жици. Плъзгащият се прозорец, през който навремето хората са подавали паспортите си, сега е отворен.

Старият път до Бренер обаче е предпочитан сред мотористите и авантюристите. Разбира се, обичат го и почитателите на олдтаймерите – например ако решите с вашия „капитан“ да тръгнете на голямо пътешествие…

Има достатъчно въздух: редовият 6-цилиндров двигател е с мощност 75 к.с. и достига максималния си въртящ момент при 1700 об./мин.

Двустепенната допълнителна клапа служи за повече вентилация при горещо време

 

 

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин