2017
ВНИМАВАЙ СЪС СМУКАЧА – предупреждава ме Алекс. – Ако го върнеш прекалено рано и моторът загасне, тогава…“ Ех, Алекс, прекарал съм години наред с душата на този Kadett – бях дебитомер, сензор за дроселовата клапа, температурен датчик и впръсквателна дюза едновременно. Всичко това, което днес се върши от електрониката, правех с педала на газта, лявата си ръка и смукача (разяснение за по-младите: така се наричаше навремето помощта при стартиране). Затова определено смятам, че ще се справя с този проклет мотор на Kadett, който загасва точно на светофара! Отзад ми свири един микробус, завъртам ключа на запалването – нищо! По дяволите, колко горещо стана! А сутринта започна толкова прекрасно.
Нова среща с Kadett – това е повече от абитуриентски бал и първа целувка в едно. Навремето и двете неща ни даваха представа за това какви изкушения ни чакат в живота, но червеният Opel бе возилото, което ме отвеждаше надалеч. Бях мобилен още от 16-годишна възраст, моят Hercules с неговите 6 к.с. ме превозваше от Рурската област до Швебише Алб. Е, с мокри панталони, но ми бе все тая.
Kadett LS, който получих от чичо Хериберт срещу 370 германски марки, ми донесе непознат до този момент лукс. Покрив от винил! Радио! Стъклочистачки, превключвател вляво от волана. Ръката ми се насочва интуитивно натам, сякаш не са изминали 40 години. Задна скорост? Нагоре и наляво. Вода за пръскане? Посредством бутон в пространството за краката, а през зимата само тогава, когато имах пари за зимна течност. Тоест никога. Тъй като съм запомнил всичко, студеният старт става от раз. Kadett-ът, който Алекс ми даде назаем за срещата, доказва надеждността на модела – темпераментът е чужд на този олдтаймер. От 0 до 100 км/ч трае за около половин учебен час по физика – така имам време да си спомня за миналото и да го преживея. Отварянето на вратите и навиването на прозорците с ръчка: всичко е механично и хромирано! Ръчката за отваряне на странично отварящите се прозорци ви кара да изживеете неща и да извършвате действия, непознати за автомобилния живот в наши дни: натискане, щракване, бутане. След това по рамото ми нахлува свеж въздух – благодаря за разхлаждането, бездруго тази моя нова среща започна твърде горещо. Парното винаги ли е било толкова силно? Включвам вентилацията (превключвателят е долу вдясно!), започва да духа и от вентилационните дюзи изхвърчат мъртви мухи и парченца листа от дървета. Както винаги. Вероятно от Opel са ги инсталирали във всеки Kadett, слязъл от конвейера в завода в град Бохум.

Човек не се привързва към автомобилите, знам. Но този Kadett бе повече мой приятел отколкото автомобил
„Всичко това, което днес се върши от електрониката, правех с педала на газта, лявата си ръка и смукача. Бях повелителят на Kadett – нормално за един 18-годишен“ – Йоахим Щаат
Продължете на следващата страница