Opel GT: мини Corvette

0505
2022

Първата крачка в дългия път към модела GT е направена в началото на 60-те със стратегическо пазарно проучване за германски спортен авто­мобил в ценовия клас от около 10 000 DM. Резултатите от него показват, че подобен модел действително би дал възможност да се пусне на па­зара модерен и не много скъп спортен модел с добри пока­затели. Налага се убеждението, че трябва да бъде разработен такъв автомобил, който да придава на мар­ката Opel младежки спортни акцен­ти.

През 1963 г. е готов първият модел от плас­тилин в мащаб 1:1 и оценен високо от ръководството на GM. Първият опитен образец на Opel GT е показан през 1965 г. на между­народното автомобилно изложение IAA във Франкфурт на Майн и обира овациите на медии и публика. Това дава зелена светлина за реализация на проекта и Opel предприема тестове във въздушния канал, кои­то показват впечатляващите cW- стойности от 0,367, а с прибрани фарове – 0,377. Тези резултати обаче не се потвърждават по-късно при серийния GT (0,393, съответно 0,408). Въпреки несъответствието с пред­писаната от германския закон минимал­на височина на фаровете, „спящите очи” на GT се запазват. За основа на серийната версия са използвани механични компоненти от тогавашния Opel Kadett В, а изра­ботката на каросерията е поверена на френската фирма Brissonneau & Lotz. Дизайнер на модела е щатният стилист на GM, Клеър МакКиън.

Първоначално Opel GT се предла­га с редови 4-цилиндров двигател OHV с работен обем 1,1 литра, кой­то постига мощност от 67 к.с. при 6000 об/мин. Като опция може да се поръча чувствително по-мощен 1,9- литров мотор с мощност 102 к.с., който въпреки високата си цена е предпочитан от повечето клиен­ти. При някои от ранните версии степента на сгъстяване е осезаемо повишена, като тази разновидност се обозначава с буквата “Н” (от “high compression”).

През 1971 г., следвайки новите из­исквания за нивото на вредни еми­сии, Opel редуцира компресията на 1,9-литровата версия, в резултат на което мощността е намалена на 83 к.с. По същото време се предлага и така нареченият модел GT/J, който представлява по-евтина версия на 1900 GT, предлагана само на западно­европейските пазари. Както и при голяма част от останалите спорт­ни автомобили, произвеждани по това време в Европа, така и при GT базовата трансмисия е четиристепенна механична и за двата модела. За американския пазар обаче е пред­виден тристепенен автоматик. В САЩ моделът се продава през дилърската мрежа на Buick.

Концепцията на модела е стан­дартна – преден редови двигател с предаване на задните колела. За балансиране на тежестта между двата моста обаче двигателят е изнесен силно назад по посока на ку­пето.

Макар че може да се разглежда като стандартен хечбек, GT не раз­полага с капак на багажника, който от своя страна не е достъпен и от вътрешността на купето. Непосредствено зад двете седалки има малка ниша, която е предназначена за поставянето на не голям по обем багаж, а зад нея има подвижен панел, зад който се поставят резервната гума и крикът.

Вътрешното пространство на GT е изненадващо просторно за ав­томобил от такъв компактен клас. Височината на тавана и мястото за краката са достатъчни за комфортното пътуване на хора с ръст до 183 см.

Между 1968 и 1973 г. Opel GT е продаден в общо 103 463 екземпля­ра. Най-търсените колекционерски изпълнения са автомобилите от първата серия, произведена в някол­костотин броя, сглобени изцяло на ръка, както и 1,1-литробата версия, от която в периода 1968 – 1969 г. са изработени само 3573 броя.

Основната причина за спирането на Opel GT от производство е спеш­ната необходимост от актуализи­ране на дизайна, така че моделът да стане по-конкурентоспособен с чуждестранните бестселъри като Datsun 240Z, което впрочем е било заложено в договора с каросерийната фирма Brissonneau and Lotz. За­дачата обаче не е реализирана и не след дълго фирмата съсредоточава вниманието си към второто поколе­ние спортни купета Manta.

Представеният автомобил е част от колекцията на Тоньо Желязков, председател на Старозагорския автомобилен клуб „Ретро“.

Още по темата


ƒ