Opel Ascona С: традицията на предното задвижване

1704
2022

Един от интересните фрагменти в историята на Opel е свързан с търговското название Ascona, аналогично с това на елитен курортен комлекс, разположен на швейцарското езеро Тичино. Названието се появява за първи път през 1970 г., но неофициално се използва още през 50-те години, когато моделът Opel Rekord P1 започва да се продава в Швейцария под името Ascona. Друга любопитна подробност от миналото на този модел е, че това е един от първите серийни автомобил на Opel с предно задижване. Първият фирмен представител с такава компановка става Kadett през 1979 г., а две години по-късно към тази модерна тенденция се присъединява и Ascona.

Третото поколение на Ascona С е типичен представител на средния клас, произвеждан с три разновидности на каросерията: седан с 4 врати, седан с 2 врати и хечбек с 5 врати, при който багажният обем може да се увеличава. Благодарение на тестовете, направени в аеродинамичен тунел, е постигната много по-ниска стойност – Сх=0,38 на коефициента на въздушно съпротивление спрямо голяма част от актуалните по същото време конкуренти от същия клас.

Стандартното оборудване на всички модели включва халогенни фарове, обединени в общ блок с мигачите. Седалките са анатомични, тапицирани с пенопласт и са проектирани така, че да неутрализират максимално предаването на вибрации към тялото на пътниците.

Бензиновият четиритактов 4-цилиндров двигател е разположен напречно пред предния мост и е обединен в един блок със съединителя, предавателната кутия и главното предаване с диференциала. Въртящият момент се предава към двигателните колела чрез две полуоски с различна дължина, всяка от които е снабдена с два синхронни шарнира. Двигателят е типичен пример за някои от най-прогресивните за времето конструкции – алуминиева цилиндрова глава, горен разпределителен вал, задвижван от коляновия вал чрез назъбен ремък, горивна камера, при която смукателният и изпускателният тръбопро­вод са разположени срещуположно от двете страни на двигателя. Луфтът на клапаните се регулира автоматично чрез хидравлични повдигачи, които се натискат от къси кобилици, задвижвани от разпределителния вал. По този начин отпада необходимостта от регулиране на клапаните, намалява се шумът и се удължава животът на газоразпределителния механизъм.

Двигателят с обем 1,3 л има диаметър на цилиндъра 75 мм и ход на буталото 73,4 мм, степен на сгъстяване 8,2 и развива максимална мощност 44 кВт (60 к.с. при 5800 об/мин). При запазване на основните параметри, но с повишена степен на сгъстяване от 9,2 и друг карбуратор, модификацията 1,3 S развива мощност 55 кВт (75 к.с.) при 5800 об/мин. По-големият двигател с работен обем 1,6 л (диаметър на цилиндъра и ход на буталото 80 х 79,5 мм) също се произвежда в две модификации: първата с мощност 55 кВт (75 к.с.) при 5600 об/мин и степен на сгъстява­не 8,2, а втората с мощност 66 кВт (90 к. с.) при 5800 об/мин и степен на сгъстяване 9,2. Докато първите два двигателя са с обикновена запалителна уредба, другите два се отличават с безконтактно транзисторно запалване.

Окачването е изцяло независимо. Отпред е тип Макферсън с широко разклонени долни напречни рамена, щамповани от стоманена ламарина, и горни пружиниращи опори с централно разположени направляващи телескопични аморисьори. За облекчаване на управлението плъзгащите ци­линдрични повърхности на амор­тисьорите са обработени по нов начин, така че само едната повърх­ност е хромирана, докато другата е покрита със специален слой от политетрафлуоретилен.

В зависимост от мощността на двигателя и предавателните числа на трансмисията, макси­мална скорост варира от 150 до 170 км/ч, ускорението от 0 до 100 км/ч е в диапазона от 17,5 до 12,5 секунди.

Съгласно предписанията на Европейската икономическа комисия (ЕИК) средният разход на гориво, измерен при три режима на движение (със скорости 90 и 120 км/ч и в градско движение) при моделите с двигател 1,3S е 6,2; 8,4 и 9,8 л на 100 км, а при моделите с двигател 1,6S – 6.0; 8,3 и 9,9 л на 100 км.

Още по темата


ƒ