Още от самото начало на своята дейност Opel рекламира продукцията си с активно участие във всякакви спортни изяви. По това време дори двама от синовете на Адам Опел, Фриц и Вилхелм, са сред елитните имена във велосипедния спорт на Германия. Техният основен съперник е роденият през 1875 г. в Лудвигсхафен Карл Йорнс, световен шампион по велосипедизъм на дистанции от 1 и 10 километра, който в продължение на цели 20 години успява да удържи лидерската си позиция в Европа. Това е и основната причина, поради която братята Опел решават да ангажират изтъкнатия спортист при своите първи опити за навлизане в автомобилния спорт. Така по време на Голямата награда на Франция през 1908 г. в Диеп, между участниците на старта се явява и популярният Карл Йорнс, но вече с автомобил. Това е неговата дебютна изява, но въпреки това той успява с лекота да изпревари всичките си съперници. През следващите години Йорнс се представя блестящо на почти всички състезания в които се включва, заемайки или първо, или в най-лошия случай – второ място.
През 1909 г. компанията Opel разработва за Йорнс специален състезателен автомобил, чийто единствен екземпляр е запазен и до днес.
През 1921 г. по крайбрежието на датския остров Фан се провежда автомобилна надпревара, която отново е спечелена от Карл Йорнс. Неговият нов специален Opel е снабден с огромен 12,3-литров двигател c 260 к.с., който позволява достигането на максимална скорост от 194 км/ч. Това е най-големият двигател, правен някога от немската компания. Йорнс печели общо 288 купи, медали и други награди, като най-ценната от тях е връчена лично от Кайзер Вилхелм.
През 1919 г. в Рюселсхайм е завършена първата в Германия специална автомобилна писта, предназначена както за състезания, така и за тренировки, а две години след това край Берлин е направена и легендарната писта AVUS.
Седем години след нейното откриване и по-точно на 23 май 1928 г. Opel прави зрелищен експеримент с първия в света ракетен автомобил. Фирмените инженери съединяват 24 ракети в кръг, като всяка от тях поотделно се възпламенява посредством натискането на педал, а взривното вещество с общо тегло от 120 кг позволява развиването на тяга от 6000 кг. От задната част на експерименталния болид се разнася силно свистене, последвано от огромен огнен пламък, а пилотът Фриц фон Опел описва ракетния старт така: “Всичко около мен изчезна за миг. Повече не мислех за нищо. Скоростта е като наркотик, който замъглява съзнанието!”.
Постигнатата максимална скорост е 238 км/ч, като автомобилът предвидливо е снабден и с две антикрила отстрани, които повишават устойчивостта му при такова рязко ускорение. В случая може да се каже, че това са първите спойлери в автомобилната история.
На 12 юни 1928 г., след няколко успешни опита, изобретателят Макс Валир демонстрира първия истински ракетен автомобил, изработен от Opel, който е наречен RAK2. Той е базиран на серийно шаси, в чиято задна част е поставен метален контейнер, който побира 12 ракети, всяка с диаметър 12 мм. Само 8 секунди след старта RAK2 вече се движи с над 100 км/ч, а след дистанция от половин километър успява да достигне 125 км/ч, тъй като не всички ракети успяват да се задействат.
Новината за „автомобилa-ракета“ обаче е посрещната с особен ентусиазъм в много страни по света. Идеята и цялостната концепция за създаването на този болид принадлежи на Макс Валир, а действащият образец е изработен от фирмените инженери Курт Фолкарт и Фридрих-Вилхелм Зандер. Тъй като трасето на берлинската писта създава известни ограничения за постигането на по-висока скорост, ентусиастите от Opel решават да поставят своя следващ прототип на релси. Проектираната за целта специална машина тежи 400 кг и не се управлява от пилот, като за първия опит е взето решение да бъдат поставени 10 ракети.
В предната част са монтирани още две спирачни ракети, които се включват автоматично, след като аеродинамичният „вагон“ премине дистанция от 2500 м. Той стартира успешно и след 500 м вече достига до 256 км/ч, което е истински рекорд за релсов транспорт.
При второто изпитание е направен опит за подобряване на абсолютния рекорд за скорост, който тогава е 328 км/ч. Въпреки че на обшивката на „снаряда“ са забелязани някои повреди от хвърчащите около него камъчета по време на първия опит, той стартира отново, но този път с 30 ракети, които трябва да осигурят обща тяга от 9750 кг. Няколко секунди след старта 375-те килограма динамит се взривяват. В своя дневник Зандерс отбелязва, че “след взрива машината се отървава само с леки поражения”, което не пречи да бъде пуснат в движение и следващият болид, наречен RAK4. И тук идва истинската катастрофа. Машината експлодира така, че нейните отломки са открити в радиус от 50 метра от мястото на старта. Готовият за старта RAK5 така и не е пуснат в движение.
