NSU Ro80: cолената цена на съвършенството


14
ян.
2022

NSU Ro80 е един от най-авангардните серийни автомобили през 60-те години. Той е технологично и стилистично изключение в автомобилния свят, което затвърждава правилото, че всеки автомобил, изпреварил своето време, е трудно продаваем и обречен на неуспех…

Ro80 е първият и единствен седан в следвоенната история на фирмата. Неговата разработка започва още в началото на 60-те години, а първият дървен макет на модела в мащаб 1 : 1 е завършен през март 1964 г. От снимките личи, че някои от първоначалните идеи не са приети. Така например формата и големината на отворите в калниците, както и дебелината на арките не е същата. Някои различия могат да се установят в отворите на предния капак, позиционирането на задния номер и по големите и овални задни светлини, но като цяло автомобилът е почти идентичен със серийния образец. Главният дизайнер Клаус Луте е искал да нанесе някои стилистични корекции, в това число и да направи отворите на калниците много по-малки, но не е разполагал с никакво време и както самият той казва: “Колата ми беше отнета твърде бързо”.

Първите пътни тестове на прототипа са направени в планината Грос Гльокнер в Австрия, като изпробваните автомобили (всичките боядисани в червено) са старателно замаскирани, сложени са кръгли фарове, а стоп-светлините са от NSU Spider, което налага и промяна на формата на задните калници.

Ro80 се произвежда серийно от 1967 до 1977 г., като скоро след своя дебют е избран за “Автомобил на годината” в Европа. Големият немски седан впечатлява със своя наистина авангарден дизайн. Изнесеното напред пътническо отделение и заоблената и “приклекнала” предна част, повдигнатата къса задница, максимално доброто остъкляване, стилното оформление на малките детайли и цялостното излъчване на автомобила го правят почти напълно съпоставим с много по-късни образци от началото на 80-те години, като например новото поколение на Audi 100. Истинското предизвикателство към широката публика обаче е двуроторният ванкелов двигател на автомобила с работен обем 1990 куб.см и мощност 115 к.с., който задвижва предните колела посредством полуавтоматична тристепенна вакуумна система. Педалът на съединителя е заменен от бутон, който е вграден в горната част на скоростния лост, но той от своя страна се движи в стандартен улей с Н-образна форма.

Сред останалите интересни технически решения е внедряването на дискови спирачки ATE Dunlop на четирите колела, което за онова време е характерно само за спортните или много луксозните автомобили. Окачването е независимо отпред и отзад, като на предните колела е тип МакФерсън. Тапицерията на интериора е комбинирана с елементи от PVC, а подът е постлан с мокет. Благодарение на талантливия фирмен стилист Клаус Луте, Ro80 се превръща в един от емблематичните примери за авангарден дизайн от края на 60-те години, който често е показван в различни експозиции на модерното изкуство. Луте става главен дизайнер на NSU през 1956 г., а по-късно, в периода 1976 – 1990 г., работи за BMW, като наследник на Пол Брак, където също оставя своя неоценим принос за имиджа на баварската фирма.

Освен с красота, автомобилът се отличава и с много нисък коефициент на въздушно съпротивление (0,355), което е изключително постижение дори и за съвременните модели. Благодарение на това максималната скорост от 180 км/ч се постига с лекота.

За голямо съжаление на компанията, скоро след своите първи срещи с взискателната клиентела Ro80 си създава репутацията на неособено надежден автомобил. Най-слабото място се оказва именно сложният двигател, който при ранните версии на модела често е бил връщан за основен ремонт след едва 50 000 километра пробег. В резултат на това е взето решение средният слой на ротора да се изработва от титаниева стомана (феротик), така че многократно да бъде усилена неговата термоустойчивост.

Високият среден разход на гориво, непосилната за мнозина цена и слабо запознатите с новаторската технология автомобилни механици в различните дилърски центрове на NSU допълнително влошават имиджа на автомобила. Много от проблемите, свързани най-вече с прегряването и вибрациите на ротора, са разрешени за относително кратко време, но дръзкият експеримент излиза доста солено на фирмения бюджет и през 1969 г. е взето решение NSU да стане част от Audi в рамките на Volkswagen Group. Въпреки това лансирането на новите, по-добри версии на Ro80 през 70-те години продължава да е все така трудно, а употребяваните автомобили от този модел стават на практика непродаваеми (по същото време един нов Ro80 струва колкото пет автомобила Opel Kadett…!).

Това налага взимането на едно отчаяно и може би прекалено крайно решение – замяната на авангардния роторен двигател със стандартен агрегат Ford V4, който по онова време е сред най-елементарните, груби и демодирали автомобилни мотори, произвеждани в Европа. Късните версии се отличават и с някои незначителни промени в екстериора, като задните светлини стават по-големи, а регистрационният номер е поставен между тях. Върху двете брони е добавена тънка гумена лайсна, а старите колела са заменени от алуминиеви джанти с по-спортно излъчване. Кариерата на NSU Ro80 продължава от октомври 1967 до април 1977 г., като за този период са изработени общо 37 204 екземпляра, от които най-малко два са внесени в България.

Още по темата