2022
„Въздушен” – може би това е най-точният израз, с който може да се опише силуета на алуминиевия къстъм кар Norman Timbs Buick Special, създаден преди близо 75 години. Що за птица е това? Версиите за създаването на този автомобил са две. Според първата той е направен от Норман Тимбс за период от три години, като идеята е да бъде създаден прототип, който да послужи за изработката на ограничена серия автомобили, отразяващи някои авангардни технологични и дизайнерски концепции от края на 40-те.
Като автомобилен инженер, работил с Престън Тъкър, както и върху някои състезателни автомобили, участвали в Индианаполис, Норман Тимбс прави детайлни, професионални чертежи на шасито и няколко глинени модела в мащаб ¼ с различни дизайнерски идеи. Той изработва изцяло на ръка алуминиевата каросерия и конструкцията на шасито, която се състои от заварени самолетни тръби. Според публикация на „Mechanix Illustrated“ от септември 1949 г. всички разходи около създаването на автомобила надхвърлят 10 000 долара. През октомври същата година той е представен и на корицата на „Motor Trend“, а през февруари 1954 г. за него пише и „Motor Life“. Дотогава колата е боядисана в бяло и е собственост на офицера от военновъздушните сили на САЩ Джим Дейвис от Манхатън Бийч, Калифорния. В статията обаче се посочва, че тя е проектирана и изработена от бившия авиоконструктор Лари Тим. Според “Motor Life” Тим я прави в продължение на три години и я завършва през 1948 г. Дейвис я купува от него през 1952 г. и прави първата ѝ регистрация.
Оказва се че възможностите на бутиковия прототип са почти фантастични. Необичайното позициониране на седалката на шофьора, която е силно изнесена напред и обградена от нещо като авиационен кокпит, създава усещането за самолет на колела. Осемцилиндровият двигател от Buick, модел 1948 г., достига мощност от 200 к.с. и позволява безпроблемното преодоляване на 200 км/ч. По принцип всеки любител, който някога се е опитвал да изработи собствен роудстър, знае, че този тип автомобили често създават проблеми, особено при висока скорост. В конкретния случай обаче техническите характеристики са наистина на ниво, в това число надеждната кормилна система и сигурните спирачки. Окачването се състои от конвенционални надлъжно разположени листови ресори и хидравлични амортисьори на всички колела. Трябва да се отбележи, че за разлика от повечето тогавашни автомобили, задното окачване е независимо, тип “Де Дион”, за което има и логично обяснение: централно разположеният двигател задвижва задните колела и е интегриран в общ блок със скоростната кутия и диференциала, което на практика изключва наличието на кардан. В предната част на автомобила се намират единствено радиаторът и багажното отделение.
Шасито също може да се нарече уникално по своята конструкция, която очевидно е силно повлияна от авиационните технологии. Цялата машинария, която се намира под хидравлично отварящия се капак на двигателя (обхващащ задната част на автомобила, наподобява хидравликата на самолет с цялата сложност и преплетеност на различни тръби и кабели. Тръбите на носещата конструкция са с диаметър 10 см, като самата рама е с височина 30 см , а клиренсът е едва 5 см. На снимките автомобилът изглежда много дълъг, но това не е точно така. Базата е 2,92 м, но неестествено източената задна част и ниското предно стъкло създават усещането за много по-голям автомобил.
Хубавото е, че височината на каросерията също не е голяма, тъй като по стара “авиационна” традиция тя е лишена от врати и пътуващите на практика трябва да стъпят на специално поставени стъпенки от двете страни и след това да прекрачат в кокпита. Така става и при излизане. Уредите на арматурното табло са произведени от фирмата Stewart-Warner (един от известните по онова време доставчици на авиационно оборудване), макар че част от тях, като например индикаторът за измерване на въздушното налягане на практика са напълно неизползваеми. Кормилната колона и контактният ключ са от Ford, но преобладаващата част от механиката, в това число двигателят, трансмисията, диференциалът, съединителят и спирачките са от Buick. Скоро след своя дебют уникалният автомобил участва и в един от епизодите на фантастичния телевизионен сериал „Бък Роджърс“, излъчван в САЩ между 1950 и 1951 г.
Допреди няколко години Norman Timbs Buick Specialе част от автомобилната колекция на Гари Червени от Малибу, която включва 76 много редки и поръчкови коли. През ноември 2018 г. в района избухва голям горски пожар, който унищожава 1600 къщи, включително дома на Червени и голяма част от колекцията му. Той успява да спаси отчасти само четири автомобила: два Rolls-Royce Silver Ghost, един състезателен Belly Tank и Norman Timbs Buick Special, който е смятан за най-ценния му екземпляр.
Въпреки съобщенията в медиите, според които всички коли са безвъзвратно повредени, Norman Timbs Buick Special е достатъчно запазен, за да може отново да бъде възстановен. Червени вижда този автомобил за първи път през 2002 г. по време на търг организиран от Barrett-Jackson в Petersen Automotive Museum, от който купува Ferrari за своята съпруга Даян. След това решава да купи Norman Timbs Buick Special. Понастоящем автомобилът се реставрира и след като бъдат заличени и последните поражения от пожара, той отново ще бъде показан пред публика.
