2016
Този път това, което хората от Nissan ни разказват по време на представянето на обновения GT-R, звучи малко странно. Сега колата била по-комфортна, казват те гордо, можела да се стартира по-тихо (по желание) и била с по-качествена изработка. Моля? Японският покровител на Нюрбургринг се прави на вежлив и изискан? Да, точно така! Защото версията Nismo, която ще бъде предлагана от 2017-а, е достатъчно „наточена“, а във всичките си девет години, откакто е на пазара, винаги е бил прекалено „корава“, за да бъде добро GT.
Именно това са усетили неговите създатели и са направили необходимите промени за новата моделна година – преди всичко в кокпита, който наистина прави впечатление на „благороден“. Арматурното табло е облечено в кожа напа, шевовете по седалките са направени ръчно, централната конзола е изчистена, а пред шофьора е разположен значително по-тънък волан с три спици. ОК, самият волан не е много удобен със странно разположените си бутони, а серийната навигационна система не изобразява маршрута с толкова добра резолюция, колкото някои нови устройства с Google Earth. Интересен е и въпросът дали най-доброто място за разположение на превключвателите е непосредствено пред лоста на трансмисията. Всичко това обаче са дреболии за мрънкане – и не разваля доброто цялостно впечатление от „бегачката“.
Усещането при шофиране на новия GT-R е лежерно
Атмосферата в кокпита отговаря на поведението на бързия Nissan. Това е свързано преди всичко с окачването, което е „възпитано“ по нетрадиционен начин. Защото за разлика от класическите комфортни настройки, при които колата се усеща прекалено „мека“, GT-R е „пипнат“ значително по-фино – той има по-стегнато шаси, по-дебели стабилизиращи щанги и по-твърди пружини. Големият въпрос е: откъде идва комфортът? От амортисьорите, чийто диапазон за настройки е много по-широк. В режим Comfort Nissan-ът се движи нежно по неравностите, както никога досега. Противното тропане на 20-цоловите джанти, както и „дървената“ реакция при къси неравности са останали в миналото. Окачването е станала значително по-нежно от преди – дори и при разположени една след друга неравности. Кормилното управление дава по-добра обратна връзка (въпреки същото предавателно число), а усещането при шофиране е значително по-лежерно.
Cкоростната кутия с два съединителя остава вярна на принципите си. Тя предпочита да стига до ограничител на шеста предавка, отколкото да „разтяга“ на Overdrive. Предавките се сменят не само светкавично бързо, но и достатъчно нежно. V6-агрегатът с два турбокомпресора е „разпилен“ до 570 к.с. и 637 Нм. Чисто механично, по 3,8-литровия мотор промени няма. Модификациите са на ниво софтуер. Моментът на запалване може да бъде управляване за всеки цилиндър, което позволява още по-ранен ъгъл на запалване. Wastegate-клапанът се отваря едва след достигането на максималното налягане на турбото, а не малко преди това, както беше досега – по този начин реакцията при подаване на газ е по-спонтанна.