2023
Не е за вярване, че най-вълнуващият Volkswagen от 50-те години на миналия век е създаден от скрап. А още по-невероятно е това, че той идва от ГДР. Появата на този екзотичен спортен автомобил обаче не е плод на случайност, а на утвърдена във времето традиция, която води началото си още от далечната 1870 г. Тогава в малкото градче Шпремберг, разположено на границата с Полша, е създадена коларска работилница от Вилхелм Нойман. Неговият син Ерхард има силно влечение към автомобилите и това предопределя бъдещото развитие на фирмата. Името Neumann бързо се утвърждава като един от най-елитните производители на автомобилни каросерии и продължава успешно да практикува дейността си в частния сектор и след войната благодарение на активната подкрепа от страна на новата социалистическа власт.

През 1947 г. старият Вилхелм намира бракуван силно обгорял командирски автомобил Volkswagen Kübelwagen Type 82, модел 1943 г. близо до местната гара и го транспортира в работилницата. Няколко години по-късно шасито му е напълно възстановено, а Ерхард проектира атрактивна спортна каросерия, която впоследствие изработва с помощта на по-големия си брат Манфред. За целта са използвани и някои готови компоненти и детайли като фарове и задни светлини от Wartburg 311, джанти и двигател от стандартен седан Volkswagen и др. Тапицерията на седалките е направена от съпругата на Вилхелм Нойман Ренате.

Резултатът от целия труд е изключително атрактивно купе с ниска талия, вирнати „перки“ на задните калници и панорамно задно стъкло, изработено от плексиглас. Вратите с дебелина на сейф, чиито панти висят на сферични гнезда, се отварят с лекота, само с леко натискане на миниатюрен лост. Служителите от Агенцията за изобретения и патенти на ГДР са изумени. Те без отлагане и излишни формалности издават на Вилхелм Нойман патент за дизайн под № 2626 от 8 август 1958 г. През есента на следващата година той и двамата му сина пътуват до Кьолн с новия автомобил, а след това го показват и на Международното автомобилно изложение във Франкфурт, където предизвиква много голям интерес. Според някои западногермански издания, големият шеф на VW Хайнрих Нордхоф проявява интерес към източногерманската екзотика и се интересува от евентуалното закупуване на лиценз, но до там в крайна сметка не се стига.

В онези години това все още е възможно да се случи в социалистическа Германия, въпреки бедността, тежките последствия от войната и практическата липса на частни леки автомобили, които тогава са по-голяма рядкост дори и от тропическите плодове по пазарите. По същото време официална делегация, водена от самия министър на икономиката на ГДР Ерих Апел посещава работилницата на Вилхелм Нойман в Шпремберг, за да инспектира на място пригодността на автомобила за серийно производство, но впоследствие се отказва от тази идея. Автомобилът е определен като твърде екстравагантен и много скъп (а може би и прекалено красив за критериите на работниците и селяните?).

Двамата синове на Нойман поемат управлението в работилницата през 1966 г. и остават независими производители на каросерии, незасегнати от всички вълни на национализацията в ГДР. По същото време Ерхард Нойман прави още един атрактивен прототип – огненочервено купе, базирано на Trabant 601, почти толкова красиво, колкото и предходния проект, но въпреки планираното серийно производство, изпълнението на идеята е спряно на последна инстанция.
