2024
Първият Aston Martin на Джеймс Бонд се появява в новелата „Голдфингър“ на Ян Флеминг от 1959 г., като до този момент официалният автомобил на агент 007 е Bentley. По повод на новата придобивка, в книгата е дадено следното обяснение: „Бонд имаше възможност да избира между Aston Martin и Jaguar 3,4. В крайна сметка той предпочете Aston Martin DB III, въпреки че и двата автомобила много точно прилягаха на неговия имидж – заможен млад авантюрист с вкус за красивите и бързи неща в живота“.
Освен своите безспорни качества, DB III разполага и с няколко уникални приспособления, които не могат да се видят в обикновените модели: устройство което променя вида и цвета на предните и задните светлини, в случаите, когато Бонд преследва или е преследван от някого през нощта, изскачащи напред стоманени „рогчета“ на бронити, грамаден пистолет Colt 45, поставен в специална ниша под седалката на водача, специален радио-телефон и скривалище. Въпреки изобилието от специални екстри, дизайнерът на кинопродукцията Кен Адам и отговорникът по специалните ефекти Джон Стиърс смятат, че все още има какво да се желае. През есента на 1963 г. те посещават фабриката на Aston Martin в Нюпорт Панел, където обсъждат с група инженери на компанията възможностите за добавяне на още няколко приспособления. Избран е най-бързият фирмен модел DB 5 (по това време специфичния „сребрист металик“ е стандартен цвят в гамата на Aston Martin).
Според сценария, Бонд успява ловко да се измъкне от преследвачите, защитен от напълно „непробиваемото“ купе. Всичко става още по-ефектно, благодарение на добавените впоследствие екстри в автомобила с митичния регистрационен номер ВМТ 216 А, и по-точно: две картечници, излизащи през отворите на габаритните светлини, чийто огън е симулиран от електромотор, който разпръсква капки от ацетиленов газ през дулата на оръжията, а образуващата се след автомобила непрогледна мъгла е постигната, чрез димки за военни учения.
Пътуващите в колата са защитени от куршумите на преследвачите с метална преграда, която при нужда излиза от специален отвор между задния капак и стъклото. Регистрационният номер може да се преобразува на френски, швейцарски и английски (според новелата и на всякакъв друг, но във филма се появяват само тези трите). Специфичните „болтове“ за завиване на колелата могат да излизат навън и да разрязват гумите на противника, но това, разбира се, е само трик. Идеята е заимствана от колесницата на Бен Хур, която също разполага с подобни приспособления, но те са статично вградени в колелата и се въртят по посока на движението, за разлика от тези на Бонд.
Супер-автомобилът разполага и с катапулт. Това е седалката до водача, която безпроблемно изстрелва във въздуха нежеланите натрапници през специално отварящия се люк. По време на въпросната сцена наистина е използвано такова устройство (което е много по-голямо от нормална седалка), но преди това на мястото до Бонд стои стандартната седалка на автомобила.
Изстрелващата се седалка е активирана от цилиндър със сгъстен въздух, в резултат на което специално поставената за целта кукла е запратена на височина 10 метра. По съвет на Флеминг радарният дисплей на командното табло е допълнен със светеща карта. От специален отвор в задния десен стоп се излива огромно количество масло, което би трябвало да „подхлъзне“ колата на преследвачите, така че да я направи неуправляема. В случай, че това не помогне, през аналогичен отвор зад левия стоп на пътя изхвърчат няколко тривърхи остриета, изстреляни от флакон със сгъстен въздух. Благодарение на вградения електромотор буферите на предната броя при нужда могат да изскачат на 46 см напред, играейки ролята на боксови ръкавици. В своята книга „Aston Martin 1963 – 1972“, авторът Дъдли Гършон дори споменава за наличието на специален комплект от леки автоматични оръжия, ножове и ръчни гранати. Той казва, че цялото това снаряжение би предизвикало страхотно шоу, но за съжаление малкият, описан от Флеминг куфар не се появява във филма.
След всички направени допълнения, колата натежава със 136 килограма, като багажникът е почти напълно зает от специалната екипировка. Въпреки това (според автора) мощността от 330 к.с. осигурявала максимална скорост 232 км/ч.
При всички тези специални ефекти успехът на представения точно преди 60 години „Голдфингър“, е бил вързан в кърпа, а зрелищните преследвания с DB 5 осигуряват огромен пазарен успех на модела. Компанията изработва две реплики на този автомобил, които съпътстват официалната търговска промоция и се експлоатират с рекламна цел в продължение на няколко години. Единият от тях разполага с телефон, инсталиран във вратата откъм шофьорското място, какти и със специален резервоар, като салонът е обзаведен с луксозна тапицерия от кожа на антилопа. Двата екземпляра плюс оригинала са показвани на множество автосалони и благотворителни мероприятия и се превръщат в най-добрия продукт, правен някога от компанията.
