Ретро » Mustang 1968: извън контрол

Mustang 1968: извън контрол

1412
2021

Зашеметяващото въздействие на необуздания, изключително мощен, но и доста шумен двигател се проектира в пълна степен върху дизайна на второто поколение на Mustang от 1968 г., чиято предна част, за разлика от първообраза е по-скосена и леко намръщена, като глава на разярен бик. Силата на неговия непримирим характер отчетливо се долавя и във всички останали, макар и по-второстепенни елементи на екстериора.

Въпреки височината на автомобила, достъпът до купето е удобен и лесен, благодарение на широките врати. Задните седалки разкриват достатъчно пространство за двама възрастни, но мястото за краката е малко ограничено, както и при предходния модел, което се отразява негативно при дълги пътувания.

Начинът, по който са маркирани позициите на лоста на автоматичната скоростна кутия, не е напълно задоволителен, а светлинната сигнализация от таблото е трудно доловима на дневна светлина. Оформлението на скоростния лост при версиите с автоматична трансмисия също е въпрос на вкус, но според експертите класическият механичен превключвател определено се вписва по-добре в спортния тон на интериора.

Второто поколение на Mustang изпъква с много жив типично спортен темперамент, който се проявява много по-добре, в сравнение с повечето европейски автомобили от същия клас. При версиите с автоматична трансмисия обаче ускорението не отразява напълно реалната мощност, тъй като този тип скоростни кутии отнемат значителна част от мощността на двигателя. Но и това, което „остава“ на разположение, всъщност е наистина впечатляващо и напълно достатъчно, за да накара колелата да опушат сухия асфалт при потегляне с пълна газ.

При първия досег с реалния потенциал на автомобила, водачът лесно може да се заблуди за реалната скорост, с която се движи, защото автоматичните предавки по принцип се сменят сравнително рано, имайки предвид огромния резерв от мощност на двигателя, и го правят с такава кадифена гладкост, че практически не може да се усети дори леко трепване в процеса на превключване. Странно е и усещането, при което броячът показва само 3000 оборота в минута, докато в същото време скоростомерът вече надвишава 75 мили в час (съответно 120 км/ч). Именно в този диапазон осемцилиндровият двигател произвежда максималния си въртящ момент.

Що се отнася до разхода на гориво, автоматичната версия не е толкова пестелива, колкото тази с ръчна смяна на предавките, и дори когато се поддържа целенасочено икономично каране, разходът не е никак малък.

Сервоуправлението на кормилния механизъм реагира доста директно, но се нуждае само от лека корекция, за да може колата да бъде върната веднага обратно на курса. Надеждната спирачна система с дискови спирачки отпред, реагира много прецизно при всякакви ситуации.

С лансирането на второто поколение Mustang Ford навлиза в нова епоха, в която двигателите започват да диктуват глобалната пазарна стратегия на компанията, като тенденцията е в него да бъдат вграждани все по-големи и мощни двигатели с голям блок, каквито до този момент се използват само при Fairlane, Torino, Galaxie и Thunderbird. По същото време обаче предният отсек на Mustang не може да побере нито един от тях, дори и тези, при които работният обем и мощността са редуцирани. Това принуждава фирмените инженери да направят всичко възможно за извличане на максималния потенциал от наличния по същото време small block V8, докато изцяло новите big block двигатели на Ford нe бъдат напълно готови. Така с прогресивното увеличаване на диаметъра и хода на буталото на стандартния двигател от 221 куб. инча, въведен най-напред във Ford Fairlane през 1962 г., работният обем е повишен до 260 куб. инча, а мощността нараства на 164 к. с. Година по-късно на същата база е създадена и версията от 289 куб. инча с мощност 195 к. с.

Moщните двигатели от серията 289 се оказват изключително успешни и достатъчно показателен пример за техния потенциал е фактът, че именно те са използвани като основа при разработката на двигателите за първите състезателни болиди Ford GT40.

Производството на 289 приключва през 1968 г., когато мястото му е заето от още по-мощния двигател 302, създаден на същата база, като това почти незначително нарастване на работния обем е постигнато с едно последно увеличаване на диаметъра и хода на буталото до границата на допустимия максимум.

Още по темата

Card image cap

В новия брой:

Архив >

Бюлетин