2016
Bishi изглеждаше по различен начин, някак екзотично. По онова време Япония бе държава някъде между Марс и Плутон, толкова далеч ни се струваше. Хората казваха, че японците могат да произвеждат тенджери за варене на ориз. И странни, безформени и бързо ръждясващи коли, които никой не възприемаше сериозно и не би заменил срещу един свестен Mercedes W 123. Но нашият Galant имаше два вълшебни бутона, чието функциониране с гордост представях на съиграчите си: едно лостче отляво на шофьорската седалка, с което се отваряше багажникът, чийто капак се вдигаше нагоре сякаш от ръката на призрак. И още едно лостче, скрито по средата на задната седалка. Когато го дръпнех незабелязано, широката облегалка се накланяше назад като при самолетна седалка. Това бе толкова великолепно, особено при пътуването към дома след изтощителни и тежки загуби. А когато отпуснехме главите си назад, можехме да гледаме небето през задния прозорец.
Първо шофиране след 40 години: плътно зад предното стъкло, пред мен са дългият преден капак и двойните фарове
И затова няма нищо чудно, че през сезон 78/79 моите съиграчи постоянно искаха да се возят при баща ми. А днес, почти 4 десетилетия по-късно, стоя с Хайнер Хеборн пред една стара плевня южно от Пфорцхайм. Той отваря скърцащата дървена порта, а аз падам на колене. То е пред мен. Не точно нашето, но точно такова. Поглеждам го отзад и в главата ми изплуват 1000 снимки от едно време. Хайнер Хеборн пуснал в интернет обявата за Galant 2000 GLX , производство 1977 година и пробег 67 000 километра. Иска да го продаде за 7700 евро. „Колекционерски автомобил“ – така Хеборн мотивира цената. А аз съм ценител – особено когато той стартира двулитровия двигател със скромните 85 к.с. Звукът на мотора, миризмата на отработените газове – всичко това буди спомени. „Искаш ли да се качиш?“, пита Хайнер Хеборн – и аз вече съм вътре. Колко детайли съм запомнил: този тънък волан с две спици, нежното лостче на мигачите, маншонът на скоростния лост. Бутонът на жабката с формата на обърната котешка лапа. Детски асоциации. Но стъкленият покрив, казвам аз, тогава не се предлагаше. Да, правилно, монтирал го е предишният собственик.
Типично по японски: не всеки може да хареса такава задна част. Висока, ръбеста, задният капак се издига стръмно нагоре и почти образува една линия с широката задна колона
Продължете на следващата страница
