MGB е истински “англичанин”

Главният редактор на BILD Кай Дикман за добрите и лошите времена на расовия роудстър


6
май
2017

Старата любов хваща ръжда. Поне що се отнася до моя MGB. Кафявата чума се появяваше непрекъснато и атакуваше моя роудстър. Изяде му ламарините. При всичките пари, които съм инвестирал в последните три години в моя MGB, просто вече няма смисъл да го продавам. Купих го през 1989 г. – въпреки, че “купих” не е точната дума. Колата бе собственост на мой приятел, който първоначално не искаше да я продава. След дълги разговори и няколко обещания британският двуместен автомобил стана моя собственост. Двуместен? Глупости.  Често обикаляхме заведенията на Мюнхен петима. Зад двете обикновени седалки имаше достатъчно място за още трима, които седяха върху отворения гюрук и капака на багажника. Както при всяка една любов, в нашата връзка нямаше само хубави моменти: в Бон нямах гараж и паркирах своя MGB на улицата, където се оказа, че някои съседи не обичат “британците”. Те ми дупчеха гумите и гюрука, пълнеха вътрешното пространство с пяна за прозорци. Понякога и аз самият наранявах своя любимец. Веднъж карах по един път, успореден на магистрала A 555 между Бон и Кьолн, наслаждавах се на свежия въздух и се бях замислил. Не се впечатлих особено от поставения с цел намаляване на скоростта “легнал полицай” – за разлика от моя MGB. Той подскочи с четирите си колела и се приземи лошо. Така се отзовах насред пътя със спукан картер.  През 1996/97 г. аз и моят MGB опознавахме новите федерални провинции. И двамата пострадахме от лошите пътища в Източна Германия, както и от силните слънчеви лъчи.  Причината е, че почти през цялото време карахме с отворен покрив. От касетофона в колата звучеше музиката на Beastie Boys, Георг Фридрих Хендъл или Рихард Щраус. Касетките и до днес стоят в жабката. Моят роудстър е чудесен автомобил и в дъждовно време. Не само, защото заради броните го наричам гумена лодка. За добрата видимост се грижат три чистачки – кой друг автомобил притежава толкова? После MGB прекара няколко години в гаража, събираше прах и ръждясваше. Не успях да намеря майстор, който да е в състояние да ремонтира моя британски любимец. Днес обаче моите деца преоткриха междувременно ремонтирания MGB. Те споделят моята автомобилна любов към откритата звезда. Между другото: предшественикът на “гумената лодка” с  пластмасови детайли по бронята в Англия и Щатите носи името Sabrina, кръстен на популярна звезда от 50-те години, която била със закръглени форми. Засега обаче не искам да обяснявам това на моите деца. За тях роудстърът си остава “гумена лодка”. А вторият прякор е тайна между мен и MGB.

 

Появата

MGB се появява  на  пазара през 1962 г. като наследник на MGA. През 1967 г. следва MGB Mark II, а през 1972 г. – Mark III, който от 1974 г. заради американските разпоредби получава гумената предна част.

 

Успехът

До появата на Mazda MX-5 MGB бе най-продаваният роудстър на света с 387 259 екземпляра.

 

Наследството

Няма такова. През 1981 г. производството на модела е спряно. British Leyland преминава в MG Rover и днес е притежание на китайския концерн SAIC.

 

Работен обем 1798 см3

кВт. (к.с.) при об./мин. 67 (92)/5400

Макс. въртящ момент 149 Нм/3000

Максимална скорост 160 км/ч

Разход на гориво (данни на производителя) 10,1 л/100 км

Цена 1974 г. 13 770 германски марки

Пазарна стойност (състояние 2) приблизително 12 000 евро

Още по темата

Card image cap

В последния брой:

Архив >