2022
Мнозина навярно са забелязали, че фотогеничните британски автомобили от рода на MGB притежават свой, особено специфичен чар. Те имат способността да се вписват леко и непринудено, както сред мъглите на самотния селски път, така и когато са небрежно паркирани под чадърите на уютно парижко кафене.
Стилът на MGB е характерен и в същото време разбираем. Неговата каросерия е оформена в напълно класическия маниер на старата школа – силно издължена предна част, сбит багажник, много нисък център на тежестта, и разбира се, елегантни хромирани акценти.
Появяването на MGB през 1962 г. е събитие на британския автомобилен пазар. Сдържаната типично по английски мощ, която излъчва спретнатият роудстър, покорява дори клиенти, които до момента не са считали за разумно притежаването на спортен автомобил. Магнетичната емоция, която тази кола излъчва в началото на 60-те, трудно би могла да се възпроизведе с думи днес. Доказателство за нейното силно въздействие са и многото подражатели, появили се впоследствие – сънародника Triumph Spitfire, Datsun Fairlady, последван от 240Z, и много други, доста успешни копия.
MGB обаче е далеч от претенцията за технологичен лидер. Неговата сила е в простата комплектовка и достъпната цена. За разлика от повечето свои съвременници в спортния клас, MGB е снабден с монококова каросерия, която (в случай, че е добре запазена) се отличава със своята изключителна здравина.
Устойчивият 4-цилиндров двигател OHV с работен обем от 1,8 литра достига мощност от 95 к.с. и се предлага в комплект със стандартна четиристепенна трансмисия, която може допълнително да се оборудва с оувърдрайв.
За цялата си 20-годишна биография MGB се предлага с дискови спирачки на предните колела, а окачването по традиция е с пружини отпред и листови ресори отзад, но впоследствие предното е заменено от хидравлични амортисьори. Въпреки че конструкцията на носачите и двата моста като цяло е твърде архаична и кореспондира повече с епохата на 30-те години, в конкретния случай те са напълно адекватни (макар и не толкова ефективни).
С течение на годините интериорът започва все повече да натрапва демодиралия дух на отминалите времена – воланът е тънък и голям, бутоните и различните други копчета и ключове са конфигурирани по-скоро произволно върху таблото, уредите са малки, а скоростният лост все още е прекалено дълъг за такъв тип автомобил.
Пътническото пространство обаче е учудващо просторно, имайки предвид компактните размери на автомобила. Седалките са удобни, има достатъчно място и за краката, но проблемът при по-високите шофьори е, че вероятно ще наблюдават пътя над горната рамка на ниското предно стъкло.
Навремето MGB е лансиран с мотото “Бърз и надежден”, но това, разбира се, е далеч от съвременните представи за скорост, сигурност и комфорт. За неща като директно впръскване, антиблокираща спирачна система и компютърни чипове не може да става и дума. В случая обаче най-важното достойнство на малкия британски роудстър е, че той въплъщава един много специфичен начин на живот, който никога няма да излезе от мода. Смисълът от притежаването на подобен автомобил на практика се изчерпва с несравнимото удоволствие от карането.
Представените на снимките автомобили са част от колекцията на Иван Мутафчиев.
