Mercedes-Benz 600, със заводско обозначение W 100, е най-елитният автомобил на Daimler-Benz през 60-те и 70-те години на миналия век. Плановете за създаването на такъв автомобил датират още от средата на 50-те години. През 1956 г. главният конструктор на Daimler-Benz Фридрих ван Винзен получава задачата да разработи голяма представителна лимузина от международна класа, като не получава никакви конкретни предварителни условия освен изискването същата да може да се произвежда с различна база. В тази връзка той избира за конструкцията пo-стабилна подова група с удължена база на мястото на остарялата вече рама. След дълги тестове изборът за двигател пада върху разработения от Фриц Налингер, водещ проектант и конструктор на двигателите на фирмата, осемцилиндров V-образен М 100 за „големия Mercedes”, чийто работен обем от 6,3 литра превишава със 100 куб. см актуалния тогава двигател на Rolls-Royce Silver Cloud.
В техническо отношение той значително превъзхожда британския еквивалент благодарение на горно разположените разпределителни валове и новия механичен инжекцион Bosch K-Jetronic. С максимална скорост на късата лимузина от 205 км/ч и ускорение от 0 до 100 км/ч за 10 секунди Mercedes-Benz 600 се превръща в един от най-бързите серийни автомобили в света и с право е титулуван като „най-голямата спортна кола” на всички времена. Този двигател по-късно ще намери успешно приложение в серията W 109, модела 300 SEL 6,3, а впоследствие и в 450 SEL 6,9.
Конструкторите предвиждат в проекта всичко най-добро, което е могло да се осъществи от техническа гледна точка като например пневматично окачване, доказало се вече в модела 300 SE, четиристепенна автоматична скоростна кутия, обща хидравлична серво-система (така наречената „комфортна хидравлика”) на кормилна уредба и спирачки, позволяваща дори при спортното поведение на лимузината на пътя да се запази непроменено нивото на каросерията, независимо от броя на пътниците. Високата степен на комфорт се допълва от електрически регулируема инсталация на отопление и вентилация, хидравлично регулируеми седалки отпред, както и на седалката отзад, хидравлично повдигане и спускане на стъклата, както и хидравлично задействан шибедах.
Моделът дебютира през септември 1963 г. по време на международното автомобилно изложение във Франкфурт. Следват многобройни поръчки, като първата постъпва от архитект в Америка. Четиривратата лимузина е широка почти 2 метра и дълга 5,54 м, докато лимузината Pullman и във версия с четири и шест врати е с дължина от 6,24 м, което е забележително постижение дори от днешна гледна точка. Третият вариант представлява открит Pullman-Landaulet. От произведените общо 2 677 броя Mercedes-Benz 600, 429 са вариант Pullman и 59 – Landaulet.
През целия сравнително дълъг период на производство почти не е предприемано обновяване по отношение на видимите аспекти, но моделът е бил непрекъснато модернизиран в техническо отношение.
Daimler-Benz е наясно, че с Mercedes-Benz 600 едва ли е можело да се постигне добър икономически резултат, тъй като само делът на разходите по проекта при очакваните ограничени бройки възлизат на 37 000 DM за един екземпляр при цена на готов автомобил през 1964 г. от 56 500 DM. Делът на ръчния труд е толкова голям, че са били необходими около 10 седмици за производството на един обикновен екземпляр 600.
Почти двойно повече време е било необходимо за един Pullman, а за Landaulet е отивала почти половин година. Въпреки високите цени, моделът се оказва губещ и през целия период на производство (1964-1981) на него се гледа като на допълнителен бизнес, поддържан само заради имиджа на марката. Mercedes-Benz 600 не успява да достигне дори 10 % от планираната годишна продукция от 3000 броя, докато двете конкурентни английски марки успяват да пласират по толкова всяка година. Затова този модел остава в историята като доста рядък автомобил, съчетаващ иновативен лукс с ненатрапчива елегантност и респектираща солидност.
