2018
Един от най-известните водачи на S-клас през 70-те години носи бяла каубойска шапка и се усмихва блажено: няма тексасец, който в този период да е по-известен от Джей Ар Юинг. В продължение на цели 357 серии той приковава зрителите на малкия екран в сериала „Далас“, който имаше много почитатели и в България. Вероятно малка част от успеха му сред публиката се е дължала и на колата, която кара – сребристо зелен 280 SE (W 116). Автомобилът носи типичните за щатските изпълнения четири фара и буфери на броните. Той е Mercedes, S-клас – модел, който се радва на респект в цял свят, без значение кой седи зад волана. Дали обаче 280 е точната кола за „турбокапиталиста“ Джей Ар. 300 SD би му отивал повече. През 1978, когато излиза премиерният епизод на „Далас“, Daimler-Benz лансира първия турбодизелов автомобил в серийно производство. Магнатът можеше да го зарежда почти директно от сондата за нефт…
Решението на Daimler да „присади“ една от своите „печки“ именно в S-клас е повече от скандално за онези времена. Характерното „чукане“ и самозапалването са дисциплина, която най-добре владее преди всичко /8. От 1974 240 D 3.0 „мобилизира“ 80 конски сили от пет цилиндъра, с точно толкова разполага и представеният през 1976 300 D (W123). За дизел обаче тези данни са впечатляващи преди четири десетилетия. Но двигателят със заводско означение OM 617 може и повече: през 1976 в „рекордьора“ C 111/II с помощта на турбо на три бара и интеркулер постига 190 к.с., а две години по-късно, в C 111/III, генерира дори 230 „коня“. На високоскоростния овал Нардо в Италия колата достига 300 км/ч и успява да счупи цели девет световни рекорда. Усилен колянов вал и по-стабилни лагери повишават издръжливостта, а дюзи за впръскване на масло в картера гарантират по-добро охлаждане за специалните бутала. Същото се случва и при 300 SD: неговият OM 617 A е „пощаден“ със 115 к.с. Въпреки това колата е „запазена“ само за американските купувачи. Причината: въведеният през 1975 с „Corporate Average Fuel Economy“ максимален разход на флотилията с дялово разпределение към конкретните модели. Mercedes е принуден да го намали, тъй като само за 1976 от Щутгарт изнасят над 43 000 автомобила за щатския пазар.
Когато кръгът трябва да влезе в правоъгълника, често се получава сблъсък на стиловете – нормите в САЩ изискват фарове, различни от тези в Европа
Така се стига до възход на дизел в САЩ (макар и само за няколко години) – държавата, която тотално отрича този тип задвижване за леките автомобили. За тамошните разбирания максималната скорост от 165 км/ч е съвсем прилична, както и разходът от „едва“ 14 л на 100 км. 280 SE на Джей Ар „гълта“ значително повече. Много мощност и чиста съвест – заради тези две неща янките са готови да дадат 26 265 долара за Benz-a. При това в SD работи американска техника: серийният автоматичен климатик се доставя от Chrysler (също и за европейските модификации), турбокомпресорът е продукт на Garrett (Калифорния). През 1978 липсва (на повечето места) само едно нещо, както установява наш колега от „Popular Mechanics“ при тест на SD по East и West Coast: „Задължително се „въоръжете“ със списък на бензиностанциите, които продават дизелово гориво. И не очаквайте топло посрещане на колонките: някои от тях са маркирани с „Trucks only“ и са омазани.“ Европейците имат по-различно отношение към W116 без запалителни свещи: те възприемат 300 SD като S-клас с магарешка кашлица.
Турбокомпресорът е разположен под въздушния филтър. За да не бъде претоварван предкамерният дизел, при 1,1 бара специална защита ограничава притока на гориво. Резултатът – 115 к.с.
Тежият SD има крещяща нужда от турбо
Като изключим нетрадиционния звук под предния капак, всичко е познато – каросерията следва линии, които създават подобаващо присъствие и респект. Човек шофира с усещането, че и върховете на пръстите са достатъчни за всяка промяна на курса с волана. Подгряване: последен момент спокойствие, преди дизелът да се събуди с онзи каменен звук, характерен за такситата. Благодарение на добрата шумоизолация двигателят не вдига много шум в интериора, но поглед в огледалото бързо го издава – защото зад вас се появява цял облак сажди! И тъй като при ниски обороти дизеловият мотор е доста немощен, трансмисията на 300 SD разполага с електронен контрол, който при натисната спирачка активира втора предавка, но при потегляне „връща“ на първа, за да се „развърти“ по-бързо двигателят. След това е важно да адаптирате десния си крак към моментите, в които трансмисията сменя предавките – само да го „погалите“, както подобава на S-клас, не е достатъчно. Тежкият SD се нуждае от „захапката“ на турбото. Дори и когато то се включи активно обаче, дизеловият Benz с нежелание „оре“ по скалата на оборотомера. А поглед в огледалото разкрива защо 300 SD не участва в „Далас“: вероятно ще скрие камерата в димна завеса зад себе си…
Автоматичният климатик идва от Детройт, директно от Chrysler – при това не само за американските, но и за европейските модификации, но винаги с градуси по Фаренхайт
Технически данни на Mercedes 300 SD
Двигател 5-цил. редови, турбодизел, отпред надл.; 1 горен разпределителен вал, задвижван с верига, 2 клапана на цил., механичен инжекцион • Работен обем 2998 куб.см • Макс. мощност 85 кВт (115 к.с.) при 4200 об/мин • Макс. въртящ момент 235 Нм при 2400 об/мин • Задвижване/окачване: 4-степ. автоматик • задно • независимо окачване, отпред на двойни носачи, отзад мост с диагонални носачи и пружини, навсякъде газови амортисьори • гуми 185 HR 14 • Размери: междуосие 2865 мм • Д/Ш/В 5220/1870/1425 мм • Тегло 1815 кг • Динамика/разход: 0-100 км/ч за 17 сек • Макс. скорост: 165 км/ч • Разход: 10-15 л дизел на 100 км • Обем на резервоара 82 л • Цена: 26 265 долара
