2021
На 22 декември 1947 г. генералният директор на Mercedes-Benz, Вилхелм Хаспел свиква среща за определяне на дългосрочните производствени приоритети, на която е взето решение за допълване на заводската гама със спортен автомобил и представителна лимузина. За изходна база на новия луксозен модел е използвана компановката на довоенния Mercedes-Benz 230 (W 153), който е с изцяло стоманена каросерия и Х-образна тръбна рама. Като най-подходящ за целта силов блок е избран 2,6-литровият двигател М 159 с полусферични горивни камери, долен разпределителен вал и V-образни висящи клапани, който между 1941 и 1944 г. е произведен в малко над 9000 броя.
Бъдещият представителен модел е обозначен с индекс W 186, като в процеса на проектиране работният обем на двигателя е увеличен до 2,8 литра, а впоследствие достига 3,0 литра. През април 1949 г. към екипа на Хаспел се присъединява и главният стилист на Daimler-Benz от предвоенните години Херман Аренс, който проектира окончателния дизайн.
Официалната премиера на автомобила е по време на първия в следвоенна Германия Международен автомобилен салон във Франкфурт, проведен през април 1951 г. Причината, поради която моделът 300, макар и неофициално се асоциира с названието „Аденауер“ е, че това на практика е единственият автомобил, съпътствал навсякъде първия канцлер на Федералната Република, не само по време на неговото управление, което приключва през 1963 г., но и до смъртта му през 1967 г. За този период той има шест различни варианта на модела, като първият от тях понастоящем е част от експозицията на музея „Haus der Geschichte“ („Дом на историята“) в Бон. Последният автомобил на Конрад Аденауер (300 d от 1959 г.), използван от него след пенсионирането му, впоследствие става собственост на Daimler-Benz и днес може да се види в заводския музей в Щутгарт.
Автомобилът е оборудван с 6-цилиндров двигател с работен обем 2996 куб. см. и горен разпределителен вал, като мощността при най-ранните изпълнения е равна на 115 к. с., а максималната скорост достига 160 км/ч. Първоначално цената му се пази в тайна и едва, когато вече е достъпен за по-широк кръг клиенти става ясно, че тя възлиза на 20 000 марки. За сравнение, експортната версия на Volkswagen 1200 струва 5400 марки, а един Opel Kapitän – 9600 марки, като по същото време средната месечна заплата в Западна Германия е около 350 марки.
През август 1957 г. е представена изцяло рестилизираната версия на Mercedes-Benz 300, която не само външно, но и в технически аспект се различава значително от своя предшественик. По тази причина е въведено и ново заводско обозначение – W 189, а самият модел е преименуван на 300 d, какъвто е и автомобила, за който разказваме. Максималната мощност е повишена на 160 к.с., а максималната скорост вече достига 165 км/ч. Базовите модели се предлагат с автоматична трансмисия „Detroit-Gear, но по поръчка може да се монтира и механична скоростна кутия, като в този случай максималната скорост достига 170 км/ч.
Благодарение на по-тънките колони видимостта е увеличена с 30%, а при пълно прибиране на страничните стъкла средната колона изчезва и каросерията се трансформира в „хард-топ“.
Последният „Аденауер“ слиза от монтажната линия през март 1962 г., като за десет години са произведени общо 8288 екземпляра от серията W 186 и 3142 от серията W 189.
Представеният от нас престижен седан е част от колекцията на Антон Костадинов от Перник, която включва и други редки модели на марката Mercedes-Benz. Автомобилът е представител на ранните изпълнения на серия 300 d, чието производство започва през 1957 г. През септември 2019 г. той спечели престижното първо място в категория „Следвоенни седани“ в четвъртия конкурс за елегантност „Дръстър“.
Извод
Това е моделът, с който Mercedes-Benz възражда своя висок авторитет в престижния клас и фирменият имидж отново възвръща своя блясък на световния автомобилен пазар. Дори и днес цената на такъв лукс не е по джоба на всеки колекционер.
