Когато в средата на 60-те години изцяло новият Mercedes-Benz 230SL, известен като „Пагода“, попада в ръцете на италианците от Pininfarina, първата им работа е да махнат характерния покрив, който вдъхновява популярното прозвище на модела. Така германският бестселър, проектиран от френския дизайнер Пол Брак, е повторно преосмислен от един американец в Италия, за да се прeвърне в най-екзотичния мултикултурен дизайнерски експеримент.
Предисторията започва през 1964 г., когато младият американски стилист с нидерландски корени Том Тяарда, който по същото време работи за Pininfarina, е натоварен с много отговорната и престижна задача, свързана с персонализирането на Mercedes-Benz 230 SL, само два месеца след представянето на модела в Женева. В писмо до Карл Вилферт, представено през май 1963 г. пред борда на директорите в Щутгарт, световноизвестното дизайнерско студио моли за разрешение да проектира собствена визия на автомобила. Преобладаващата част от членовете на борда се съгласяват и работата е възложена на Тяарда. Основният отличителен елемент в неговата версия на SL е премахването на „пагодата“ и превръщането на модела в чистокръвно купе тип GT.
Въпреки че Pininfarina обмисля производството на лимитирана серия, този модел е предопределен да остане единствен по рода си. В творението на американския дизайнер са запазени само оригиналните фарове и радиаторната решетка, която е малко по-наклонена от обичайното. При поглед отстрани автомобилът е видимо по-дълъг и по-заоблен с по-изчистена линия, като хромираните елементи са сведени до минимум.
Задната част донякъде напомня на проектираното от Том Тяарда Ferrari 330 GT 2+2, като запазва характерната индивидуалност на 230 SL. Въпреки че там стилистичната конфигурация е сходна с оригинала (ниско поставени хоризонтални светлини с регистрационен номер между тях), тя доста контрастира с него и също е много по-изчистена. Интересна, макар и малко екстремна намеса от страна на италианците е решението за леко пречупване на фирмената емблема точно на ръба на задния капак. За разлика от серийния 230SL, тук покривът е органична част от каросерията, а голямата стъклена площ създава усещането за лекота и ефирност. Арматурното табло остава непроменено, но интериорът като цяло носи елегантността на италианската школа и до голяма степен наподобява този на тогавашната гама на Ferrari.
Още по време на европейската си премиера през 1964 г. уникатът вече има около тридесет потенциални купувачи. В крайна сметка той става собственост на небезизвестния германския медиен магнат Аксел Шпрингер, който година по-късно го предоставя на бившата си съпруга Розмари. След това 230SL Pininfarina отива в Монако, а не след дълго се озовава в Палм Спрингс, където е купен от Джо Морел. Той първоначално го боядисва в черно, а по-късно – в яркочервено.
Настоящият собственик Уестън Хук купува скъпоценния камък през 1997 г. и първата му работа е да премахне „камуфлажа“, така че да възстанови автомобила до първоначалното му състояние от 1964 г. С тази прецизна задача е ангажиран реставраторът Джери Хелтнес от Ескондидо, който превръща мечтите на Уестън Хук в реалност. Крайният резултат е оценен високо от елитното жури на Pebble Beach Concours d’Elegance през 1997 г., което присъжда на Хук първо място в европейския клас за спортни автомобили. Този забележителен успех обаче изобщо не е случаен, тъй като през същата година, за огромен късмет на Хук, сред членовете на журито са самият Том Тяарда и тогавашният шеф дизайнер на Mercedes-Benz Бруно Сако.
