2022
Мercedes-Benz 170S, който на пръв поглед наподобява предвоенния дизайн на модела 230, дебютира официално на индустриалната изложба в Хановер през 1949 г. (след като Берлин се оказва „политически неподходящ“ за домакин на традиционния автосалон, за период от три години изложението се провежда в Хановер и включва всякаква техника, сред която преобладават трактори и автомобили; първият автосалон във Франкфурт е проведен през 1951 г.). Той е обозначен във фирмения регистър, като W136/W191 и се произвежда от май 1949 г. до февруари 1955 г., като общият брой на лансираните през този период нови модели 170V и S (включително и кабриолетите) възлиза на 155 958.
Mercedes-Benz 170S прилича на своя предшественик не само външно, но и като механика. Някои от по-специфичните особености при неговия дизайн могат да се открият в двата хоризонтални отдушника на двигателя, които заемат мястото на познатите вертикални прорези, а също и при “тумбестите” калници. Цялостната форма на каросерията е проектирана още през 1941 г. от Ханс Нибел, но механиката остава почти идентична с тази на 170V, което важи и за дължината на междуосието – 2850 см. Въпреки това е постигнат сполучлив оптичен ефект за по-голям обем, който е подсилен и от увеличената със 17 см дължина на автомобила.
Окачването на 170 S е независимо и при четирите колела, като носачите са конструирани така, че да реагират по-гъвкаво не само на вертикален, но и на фронтален натиск. Тук е мястото да споменем и конструктора на това изобретение Бела Барени (който предизвиква пълен смут още с постъпването си във фирмата през 1939 г., когато съвсем откровено споделя с изпитната комисия, че не харесва нищо в автомобилите на Mercedes-Benz…). Приносът на унгарския инженер Барени за обезопасяване на купето е огромен не само за автомобилните продукти на Щутгарт, а и за всички останали световни производители, които в последствие започват да въвеждат подобни системи. Първите краш-тестове, които той организира в края на 40-те години са именно върху 170S.
Представеният автомобил е собственост на един от добре познатите колекционери в БАКР Веселин Николов, както преобладаващата част от олдтаймерите в неговата сбирка е от същата марка. Автомобилът е реставриран преди 20 години и никога не е управляван с повече от 70-80 км/ч, което е не само предпазна мярка, но и въпрос на благоразумие (малцина са шофьорите в наши дни, които могат безпроблемно да оперират със скоростна кутия без синхронизатор…). Малките неудобства са многократно компенсирани от емоцията при карането и постоянните контакти с любопитни минувачи или познавачи на автомобиланата история.
Освен споменатото независимо окачване на всички колела (в онази епоха преобладаващата част от леките автомобили все още са със зависимо окачване, поне отзад), 170S разполага и с уникална система за централно смазване. Достатъчно е само специално монтираният за целта педал да бъде напомпан 2-3 пъти и жизнено важната субстанция започва да циркулира из „кръвоносната система” на автомобила.
Mercedes-Benz 170S е първият модел на фирмата върху който са експериментирани и в последствие вградени едни от най-ранните системи за активна и пасивна безопасност. В същото време това е и последният автомобил от Щутгарт с отделни от калниците фарове и типичната по-скоро за времето на Третия райх форма на каросерията. Фаровете на всички следващи модели, представени в началото на 50-те години и по-нататък, вече са вградени в каросерията. Неизменна като форма остава единствено радиаторната решетка, която едва след няколко десетилетия започва бавно но сигурно да се трансформира под безкомпромисния напор на времето.
ИЗВОД
Освен непреходна класика в автомобилния свят, емблематичният модел 170 на Mercedes-Benz е мост между две исторически епохи и ключово звено по пътя към по-сигурно и безопасно шофиране с въвеждането на първите системи за активна и пасивна безопасност в света.
